source: non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html@ 762

Last change on this file since 762 was 762, checked in by yavorescu, 19 years ago

[right-to-read.bg.html] Мои корекции, подлежащи на обсъждане или
revert от Сашо. Има и още малко работа до завършването на превода.

File size: 34.9 KB
Line 
1<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
2<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
3 "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="bg">
5
6<head>
7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
8<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
9<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
10<link rev="made" href="mailto:webmasters@gnu.org" />
11<link rev="translated" href="mailto:dict@fsa-bg.org" />
12</head>
13
14<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
15<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
16<!-- and ensure that your final document validates -->
17<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
18<!-- See validator.w3.org -->
19
20<body>
21
22<p><a href="#translations">Преводи</a> на тази страница</p>
23
24<h3>Правото да четеш</h3>
25<p>
26от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p>
27
28<p>
29<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
30 alt=" [изображение на философски настроено гну] "
31 width="160" height="200" /></a>
32</p>
33
34<hr />
35
36<h4>Съдържание</h4>
37<ul>
38 <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote"
39 id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
40 <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#References"
41 id="TOCReferences">Препратки</a></li>
42 <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#OtherTexts"
43 id="TOCOtherTexts">Други текстове за четене</a></li>
44</ul>
45
46<hr />
47
48<p>
49<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на
50списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой
512).</em></p>
52
53<blockquote><p>
54 (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
55 id="TransBack1">1</a></sup>“ -- сборник статии за
56 причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
57 през 2096 г.)
58</p></blockquote>
59
60<p>
61За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
62го помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не
63заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше
64никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>
65
66<p>
67Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но
68ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим
69настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че
70можеха да те вкарат в затвора за дълги години —- самата идея да ѝ
71услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха
72повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо
73отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.</p>
74
75<p>
76Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС -— Агенцията за протекции
77на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
78датчик, който докладва от кого, кога и къде е била четена на
79Учреждението за централно лицензиране. (Те използваха тази информация,
80за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за
81личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия
82път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а
83той —- като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото
84наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати
85престъплението.</p>
86
87<p>
88Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя
89можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче
90знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
91да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да
92чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той
93много добре разбираше положението ѝ —- на него му се бе наложило да
94вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
95четеше. (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които
96пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
97той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
98и така евентуално да съумее да изплати заема си.)</p>
99
100<p>
101По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
102отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без
103да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели
104хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
105Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските
106издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
107изданията. През 2047 г. библиотеките, които предоставят свободен,
108публичен достъп до научната литература се бяха превърнали в далечен
109спомен.</p>
110
111<p>
112Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но
113те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране —
114Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
115на грешки —- дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на
116авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено много
117приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда
118(студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат
119предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не заради пиратско
120четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
121
122<p>
123По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
124притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало свободни
125подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по
126мрежата. Някои от обикновените потребители били започнали да ги
127използват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и
128най-накрая един съдия решил, че това на практика била основната им
129употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни, а
130разработчиците им били пратени в затвора.</p>
131
132<p>
133Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване
134на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери
135през 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с
136идентификационен номер и то само на официално лицензираните и
137официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете
138на Дан бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван
139единствено и само за упражненията в университета.</p>
140
141<p>
142Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
143модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да
144узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
145системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха
146незаконни -— както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
147инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш
148неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито „Майкрософт“ щяха да ти я
149дадат.</p>
150
151<p>
152Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не
153можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с
154нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за
155помощ -— това значеше, че и тя го обича.</p>
156
157<p>
158Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо —- той ѝ даде
159компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му
160четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
161всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да
162научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако
163Лиса докладва за него.</p>
164
165<p>
166Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
167паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти,
168независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика
169беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
170основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил
171нещо лошо —- нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите
172да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
173занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно
174е.</p>
175
176<p>
177Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не
178директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
179системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички
180предмети.</p>
181
182<p>
183По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е
184появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали
185много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли
186различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията,
187които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
188
189<p>
190Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до
191брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
192бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за
193историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
194копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
195дори първоначалната Конституция на САЩ<sup><a href="#TransNote3"
196id="TransBack3"> 3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където
197откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка
198на АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право
199да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
200
201
202<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCAuthorsNote"
203 id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
204
205<p>Тази бележка бе обновена през 2002 г.</p>
206
207<p>
208Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a href="#TransNote4"
209id="TransBack4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за
210да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните
211по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са
212приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за
213авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright
214Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на
215четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на
216други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с
217директива през 2001 г.</p>
218
219<p>
220Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще държат
221най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не
222бе предложена до 2002 г. Това бива наричано „доверено ползване на
223компютри“<sup><a href="#TransNote5" id="TransBack5">5</a></sup>
224(trusted computing) или „palladium“.</p>
225
226<p>
227През 2001 г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията
228„Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов
229компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява
230копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите.
231Това показва една дълготрайна тенденция -— започвайки още с чипа
232Clipper<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup> и други
233подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското
234правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който
235дава възможност на трети лица неприсъствено да да контролират хората,
236които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е
237преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume
238But Don't Try Programming Act“ —- Законът „Консумирай, но не се пробвай
239да програмираш“).</p>
240
241<p>
242През 2001 г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна
243търговия (Free Trade Area of the Americas -— FTAA), за да налагат
244същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно
245от т.нар. споразумения за „свободна търговия“, което всъщност е
246създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните
247правителства. Налагането на закони като DMCA е типично в този дух.
248<a href="http://www.eff.org">Фондацията за електронни граници
249(Electronic Frontier Foundation)</a> моли хората да обяснят на
250другите правителства защо те трябва да се противопоставят на този
251план.</p>
252
253<p>
254АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в
255полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер
256(Business Software Alliance -— BSA). Днес те не са официално
257полицейско подразделение, но неофициално те действат като такова.
258Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те
259насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на
260BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001 г.,
261отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще
262бъдат изнасилвани в затворите<sup><a href="#TransNote7"
263id="TransBack7">7</a></sup>.</p>
264
265<p>
266Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици
267на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да
268наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато
269бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
270съда. (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.) Поне един
271доставчик -— Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се
272поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото,
273но получи закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.</p>
274
275<p>
276Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е
277измислена. Например, компютър в един от университетите в района край
278Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките
279присъстват и в оригинала):</p>
280
281<blockquote><p>
282„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители.
283Действията на хора, които използват този компютър без необходимото
284упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат
285наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на
286наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или
287по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените
288потребители могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва
289системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че
290ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или
291нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ
292системата, може да предостави данните от наблюденията на
293администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
294</p></blockquote>
295
296<p>
297Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на
298САЩ<sup><a href="#TransNote8" id="TransBack8">8</a></sup>: притискай
299повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
300
301<hr />
302
303<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCReferences"
304 id="References">Препратки</a></h4>
305
306<ul>
307 <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната
308 инфраструктура, интелектуалната собственост и националната
309 информационна инфраструктура: Доклад на работната група за
310 правата на интелектуална собственост (1995).</li>
311
312 <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
313 на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела
314 Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
315
316 <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
317 Джеймс Бойл, в. Ню Йорк Таймс, 31 март 1996</li>
318
319 <li>Обществени данни или частни данни, в. Вашингтон пост, 4 ноември
320 1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите,
321 които искат да четат статии по Интернет, махнахме хипервръзката
322 към този източник.</li>
323
324 <li><a href="http://www.public-domain.org/">Обединение за обществено
325 достояние</a><sup><a href="#TransNote9"
326 id="TransBack9">9</a></sup> —- организация, която се
327 противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване
328 на властта на авторското право и патентите.</li> </ul>
329
330<hr />
331<h4>Това есе е публикувано в книгата <a href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
332софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</h4>
333
334<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCOtherTexts"
335 id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
336
337<ul>
338 <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Философията на
339 проекта GNU</a></li>
340 <li><a
341 href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html"
342 id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: просто кажи „не“</a>
343 Публикувано в Computer World.</li>
344</ul>
345
346<hr />
347
348<p>
349В <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote">авторовата
350бележка</a> се разказва за борбата за правото да четеш, както и
351електронното наблюдение. Борбата започва сега, а ето и връзки към две
352статии за технологии, които се разработват в момента, за да ви
353отнемат правото да четете.</p>
354<ul>
355<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Електронното
356 публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в
357 електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат
358 правото да се чете копие.</li>
359<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Книги
360 в компютрите:</a> Софтуер за контрол кой може да чете
361 книги и документи на един персонален компютър.</li>
362</ul>
363
364<p style="font-size: small;">
365<b>Бележки на преводача</b>:
366<ul>
367
368<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям кратер на
369 Луната</li>
370
371<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива ограничения
372 имаше и в България преди 1989 г. -— достъпът до копирните машини се
373 контролираше.</li>
374
375<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В Конституцията на САЩ се
376 се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните
377 изкуства, Конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време
378 изключителни права върху произведения и открития (раздел 8).
379 Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по това време вече
380 е изцяло променена.</li>
381
382<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> Тази битка се води и в
383 България. През 2006г. ... тук ми трябва някакво що годе нормално
384 описание на случката с bezmonitor.com, защото нищичко не се
385 разбира от блогосферата.</li>
386
387<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> В днешно време авторът
388 на есето, Ричард Столман, използва термина „treacherous
389 computing“ вместо „trusted computing“. Причината за това е, че
390 между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма
391 доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не
392 изпълнява команда зададена от него -— например „Копирай този
393 файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
394 системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го
395 предава. За повече информация вижте статията <a
396 href="/philosophy/can-you-trust.html">„Можете ли да имате доверие
397 на компютъра си?“</a>.</li>
398
399<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> Clipper: чип, който
400 трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас.
401 Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на
402 държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват
403 разговорите.</li>
404
405<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> В България една от
406 кампаниите на BSA бе придружена с реклами: „Използването на
407 нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер“. Хардуерът
408 представляваха комплект белезници.</li>
409
410<li><a href="#TransBack8" id="TransNote8">8</a> Четвъртата поправка на
411 конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и
412 задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или
413 основателна причина да се предполага извършването на
414 престъпление.</li>
415
416<li><a href="#TransBack9" id="TransNote9">9</a> Обществено достояние
417 (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски
418 права е изтекъл. Такива са и творбите, чиито автори изрично са се
419 отказали от авторските си права.</li>
420</ul>
421</p>
422
423<!-- All pages on the GNU web server should have the section about -->
424<!-- verbatim copying. Please do NOT remove this without talking -->
425<!-- with the webmasters first. -->
426<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
427<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
428
429<div class="copyright">
430<p>
431Връщане към <a href="/home.bg.html">главната страница на проекта GNU</a>.
432</p>
433
434<p>
435Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща:
436<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>. Има и други начини
437за <a href="/home.bg.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
438<br />
439Моля, изпращайте доклади за счупени хипервръзки и други корекции (или
440предложения) на е-поща:
441<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
442</p>
443
444<p>
445Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
446за преводачи</a> за информация относно координирането и подаването на
447преводи на тази статия.
448</p>
449
450<p>
451Авторски права &copy; 1996 Ричард Столман
452<br />
453Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за
454всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази
455бележка да бъде запазена.
456</p>
457
458<p>
459<b>Превод</b>: Александър
460Шопов <a href="mailto:ash@contact.bg">&lt;ash@contact.bg&gt;</a>, 2006 г.
461<br />
462Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод
463чрез <a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg">системата за проследяване
464на грешки</a> на <a href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/">проекта за
465превод на www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!
466
467<p>
468Последно обновяване:
469<!-- timestamp start -->
470$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
471<!-- timestamp end -->
472</p>
473</div>
474
475<div class="translations">
476<p><a id="translations"></a>
477<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
478
479<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
480<!-- language if possible, otherwise default to English -->
481<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
482<!-- English is. If you add a new language here, please -->
483<!-- advise web-translators@gnu.org and add it to -->
484<!-- - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
485<!-- - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
486<!-- one of the lists under the section "Translations Underway" -->
487<!-- - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
488<!-- to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
489<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
490<!-- http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
491
492[
493<!-- Bulgarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html">bg</a> |
494<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
495<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
496<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
497<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
498<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
499<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
500<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
501<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
502<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
503<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
504<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
505<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
506<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
507<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
508]
509</p>
510</div>
511
512</body>
513</html>
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.