source: non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html@ 765

Last change on this file since 765 was 765, checked in by Александър Шопов, 19 years ago

right-to-read.bg.html: преводът е завършен. Животното Гну е с главна буква на английски. Ползвам дълго тире - няма нужда от допълнително късо тире. Махнал съм знака за авторски права, защото на английски го няма, в България не значи нищо, а и в САЩ от десетилетия нищо не значи. Валидира се.

File size: 35.2 KB
Line 
1<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
2<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
3 "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="bg">
5
6<head>
7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
8<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
9<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
10<link rev="made" href="mailto:webmasters@gnu.org" />
11<link rev="translated" href="mailto:dict@fsa-bg.org" />
12</head>
13
14<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
15<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
16<!-- and ensure that your final document validates -->
17<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
18<!-- See validator.w3.org -->
19
20<body>
21
22<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази страница</p>
23
24<h3>Правото да четеш</h3>
25<p>
26от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столман</strong></a></p>
27
28<p>
29<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
30 alt=" [изображение на философски настроеното Гну] "
31 width="160" height="200" /></a>
32</p>
33
34<hr />
35
36<h4>Съдържание</h4>
37<ul>
38 <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#AuthorsNote"
39 id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
40 <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#References"
41 id="TOCReferences">Препратки</a></li>
42 <li><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#OtherTexts"
43 id="TOCOtherTexts">Други текстове за четене</a></li>
44</ul>
45
46<hr />
47
48<p>
49<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой от 1997
50г. на списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40,
51брой 2).</em></p>
52
53<blockquote><p> (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
54 id="TransBack1">1</a></sup>“ — сборник статии за
55 причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
56 през 2096 г.)
57</p></blockquote>
58
59<p>
60За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
61го помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не
62заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше
63никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>
64
65<p>
66Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но
67ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим
68настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че
69можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ
70услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха
71повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо
72отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.</p>
73
74<p>
75Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции
76на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
77датчик, който докладва от кого, кога и къде е била четена на
78Учреждението за централно лицензиране. (Те използваха тази
79информация, за да хващат пиратите, които четат, но и също така
80извличаха данни за личните интереси на хората и ги продаваха на
81търговците). Следващия път като влезеше в мрежата, Централното
82лицензиране щеше да разбере, а той — като собственик на компютъра,
83щеше да получи най-тежкото наказание, че не е направил всичко по
84силите си да предотврати престъплението.</p>
85
86<p>
87Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя
88можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче
89знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
90да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да
91чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той
92много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да
93вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
94четеше. (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които
95пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
96той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
97и така евентуално да съумее да изплати заема си.)</p>
98
99<p>
100По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
101отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги,
102без да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели
103хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
104Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските
105издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
106изданията. През 2047 г. библиотеките, които предоставят свободен,
107публичен достъп до научната литература се бяха превърнали в далечен
108спомен.</p>
109
110<p>
111Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране,
112но те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране
113— Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за
114изчистване на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за
115следене на авторските права, когато четеше. Той беше казал на
116прекалено много приятели за това и един от тях го предаде на АПС за
117награда (студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават
118да станат предатели). През 2047 г. Франк бе в затвора не заради
119пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
120
121<p>
122По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
123притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало такива
124свободни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по
125мрежата. Някои от обикновените потребители били започнали да ги
126използват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и
127най-накрая един съдия решил, че това на практика била основната им
128употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни, а
129разработчиците им били пратени в затвора.</p>
130
131<p>
132Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване
133на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери
134през 2047 г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с
135идентификационен номер и то само на официално лицензираните и
136официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете
137на Дан бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван
138единствено и само за упражненията в университета.</p>
139
140<p>
141Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
142модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да
143узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
144системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха
145незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
146инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш
147неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито „Майкрософт“ щяха да ти я
148дадат.</p>
149
150<p>
151Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не
152можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с
153нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за
154помощ — това значеше, че и тя го обича.</p>
155
156<p>
157Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде
158компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му
159четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
160всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да
161научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако
162Лиса докладва за него.</p>
163
164<p>
165Естествено, ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
166паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти —
167независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика
168беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
169основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил
170нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите
171да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
172занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно
173е.</p>
174
175<p>
176Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не
177директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
178системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички
179предмети.</p>
180
181<p>
182По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е
183появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали
184много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли
185различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията,
186които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват
187съмнение.</p>
188
189<p>
190Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до
191брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
192бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за
193историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
194копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
195дори първоначалната Конституция на САЩ<sup><a href="#TransNote3"
196id="TransBack3"> 3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където
197откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка
198на АПС. Когато през 2062 г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право
199да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
200
201
202<h4><a href="/philosophy/right-to-read.bg.html#TOCAuthorsNote"
203 id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
204
205<p>Тази бележка бе обновена през 2002 г.</p>
206
207<p>
208Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a href="#TransNote4"
209id="TransBack4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за
210да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните
211по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са
212приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998 г. Законът за
213авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright
214Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на
215четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на
216други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с
217директива през 2001 г.</p>
218
219<p>
220Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и „Майкрософт“ ще
221държат най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги
222дават, не бе предложена до 2002 г. Това бива наричано „доверено
223ползване на компютри“<sup><a href="#TransNote5"
224id="TransBack5">5</a></sup> (trusted computing) или „palladium“.</p>
225
226<p>
227През 2001 г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията
228„Дисни“, предложи закон, наречен SSSCA, който изисква всеки нов
229компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява
230копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите.
231Това показва една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа
232Clipper<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup> и други
233подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското
234правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който
235дава възможност на трети лица неприсъствено да да контролират хората,
236които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е
237преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume
238But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай
239да програмираш“).</p>
240
241<p>
242През 2001 г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна
243търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат
244същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно
245от т. нар. споразумения за „свободна търговия“, което всъщност е
246създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните
247правителства. Налагането на закони като DMCA е типично в този дух.
248<a href="http://www.eff.org">Фондацията за електронни граници
249(Electronic Frontier Foundation)</a> моли хората да обяснят на другите
250правителства защо те трябва да се противопоставят на този план.</p>
251
252<p>
253АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в
254полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер
255(Business Software Alliance — BSA). Днес те не са официално
256полицейско подразделение, но неофициално те действат като такова.
257Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те
258насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на
259BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001 г.,
260отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще
261бъдат изнасилвани в затворите<sup><a href="#TransNote7"
262id="TransBack7">7</a></sup>.</p>
263
264<p>
265Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици
266на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да
267наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато
268бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
269съда. (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.) Поне един
270доставчик — Community ConneXion в Оуклънд, Калифорния отказа да се
271поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото,
272но получи закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.</p>
273
274<p>
275Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е
276измислена. Например, компютър в един от университетите в района край
277Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките
278присъстват и в оригинала):</p>
279
280<blockquote>
281<p> „Тази система трябва да се използва само от упълномощени
282потребители. Действията на хора, които използват този компютър без
283необходимото упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си,
284ще бъдат наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение
285на наблюдението на потребители, които използват системата неправилно,
286или по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените
287потребители могат да бъдат наблюдавани. Всеки, който използва
288системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че
289ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или
290нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ
291системата, може да предостави данните от наблюденията на
292администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
293</p></blockquote>
294
295<p>
296Това е интересен подход към Четвъртата поправка на Конституцията на
297САЩ<sup><a href="#TransNote8" id="TransBack8">8</a></sup>: притискай
298повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
299
300<hr />
301
302<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCReferences"
303 id="References">Препратки</a></h4>
304
305<ul>
306 <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната
307 инфраструктура, интелектуалната собственост и националната
308 информационна инфраструктура: Доклад на работната група за
309 правата на интелектуална собственост (1995).</li>
310
311 <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
312 на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела
313 Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
314
315 <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
316 Джеймс Бойл, в. „Ню Йорк Таймс“, 31 март 1996</li>
317
318 <li>Обществени данни или частни данни, в. „Вашингтон пост“, 4 ноември
319 1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите,
320 които искат да четат статии по Интернет, махнахме хипервръзката
321 към този източник.</li>
322
323 <li><a href="http://www.public-domain.org/">Обединение за обществено
324 достояние</a><sup><a href="#TransNote9"
325 id="TransBack9">9</a></sup> — организация, която се
326 противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване
327 на властта на авторското право и патентите.</li> </ul>
328
329<hr />
330<h4>Това есе е публикувано в книгата <a href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
331софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столман</cite></a>.</h4>
332
333<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCOtherTexts"
334 id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
335
336<ul>
337 <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Философията на
338 проекта GNU</a></li>
339 <li><a
340 href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html"
341 id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: просто кажи „не“</a>
342 Публикувано в Computer World.</li>
343</ul>
344
345<hr />
346
347<p>
348В <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">авторовата
349бележка</a> се разказва за борбата за правото да четеш, както и
350електронното наблюдение. Борбата започва сега, а ето и връзки към две
351статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви
352отнемат правото да четете.</p>
353
354<ul>
355<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Електронното
356 публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в
357 електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат
358 правото да се чете копие.</li>
359<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Книги
360 в компютрите:</a> Софтуер за контрола кой може да чете
361 книги и документи на един персонален компютър.</li>
362</ul>
363
364<div style="font-size: small;">
365<b>Бележки на преводача</b>:
366<ul>
367
368<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям кратер на
369 Луната</li>
370
371<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива ограничения
372 имаше и в България преди 1989 г. — достъпът до копирните машини се
373 контролираше.</li>
374
375<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В Конституцията на САЩ се
376 се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните
377 изкуства, Конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време
378 изключителни права върху произведения и открития (раздел 8).
379 Идеята на Столман е, че конституцията на САЩ по това време вече
380 е изцяло променена.</li>
381
382<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> Тази битка се води и в
383 България. През 2006 г. КК „Труд“ атакува българските Интернет
384 библиотеки, които съдържат произведения на български класици
385 като Елин Пелин. Една от първите библиотеки, които пострадват е
386 тази на слепите потребители: bezmonitor.com. Библиотекарят е бил
387 повикан в НСБОП за предупреждаване.</li>
388
389<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> В днешно време авторът
390 на есето, Ричард Столман, използва термина „предателско ползване
391 на компютри“ (treacherous computing). Причината за това е, че
392 между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма
393 доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не
394 изпълнява команда зададена от него -— например „Копирай този
395 файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
396 системата, че тя ще изпълни неговата команда -— всъщност тя го
397 предава. За повече информация вижте статията <a
398 href="/philosophy/can-you-trust.html">„Можете ли да имате доверие
399 на компютъра си?“</a>.</li>
400
401<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> Clipper: чип, който
402 трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас.
403 Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на
404 държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват
405 разговорите.</li>
406
407<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> В България една от
408 кампаниите на BSA бе придружена с реклами: „Използването на
409 нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер“. Хардуерът
410 представляваха комплект белезници.</li>
411
412<li><a href="#TransBack8" id="TransNote8">8</a> Четвъртата поправка на
413 конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и
414 задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или
415 основателна причина да се предполага извършването на
416 престъпление.</li>
417
418<li><a href="#TransBack9" id="TransNote9">9</a> Обществено достояние
419 (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски
420 права е изтекъл. Такива са и творбите, чиито автори изрично са
421 се отказали от авторските си права.</li>
422
423</ul>
424</div>
425
426<!-- All pages on the GNU web server should have the section about -->
427<!-- verbatim copying. Please do NOT remove this without talking -->
428<!-- with the webmasters first. -->
429<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
430<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
431
432<div class="copyright">
433<p>
434Връщане към <a href="/home.bg.html">главната страница на проекта GNU</a>.
435</p>
436
437<p>
438Моля, отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща:
439<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>. Има и други начини
440за <a href="/home.bg.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
441<br />
442Моля, изпращайте доклади за счупени хипервръзки и други корекции (или
443предложения) на е-поща:
444<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
445</p>
446
447<p>
448Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
449за преводачи</a> за информация относно координирането и подаването на
450преводи на тази статия.
451</p>
452
453<p>
454Авторски права: 1996 Ричард Столман
455<br />
456Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за
457всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази
458бележка да бъде запазена.
459</p>
460
461<p>
462<b>Превод</b>: Александър Шопов <a
463href="mailto:ash@contact.bg">&lt;ash@contact.bg&gt;</a>, 2006 г.
464<br />
465Моля, докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез
466<a href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg">системата за
467проследяване на грешки</a> на <a
468href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/">проекта за превод на
469www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!</p>
470
471<p>
472Последно обновяване:
473<!-- timestamp start -->
474$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
475<!-- timestamp end -->
476</p>
477</div>
478
479<div class="translations">
480<p><a id="translations"></a>
481<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
482
483<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
484<!-- language if possible, otherwise default to English -->
485<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
486<!-- English is. If you add a new language here, please -->
487<!-- advise web-translators@gnu.org and add it to -->
488<!-- - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
489<!-- - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
490<!-- one of the lists under the section "Translations Underway" -->
491<!-- - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
492<!-- to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
493<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
494<!-- http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
495
496[
497<!-- Bulgarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.bg.html">bg</a> |
498<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
499<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
500<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
501<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
502<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
503<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
504<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
505<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
506<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
507<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
508<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
509<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
510<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
511<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
512]
513</p>
514</div>
515
516</body>
517</html>
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.