source: non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html@ 760

Last change on this file since 760 was 760, checked in by Александър Шопов, 19 years ago

right-to-read: малко поправки, има още да се прави.

File size: 34.5 KB
Line 
1<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
2<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
3 "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="bg">
5
6<head>
7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (ФСС)</title>
8<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
9<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
10<link rev="made" href="mailto:webmasters@gnu.org" />
11</head>
12
13<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
14<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
15<!-- and ensure that your final document validates -->
16<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
17<!-- See validator.w3.org -->
18
19<body>
20
21<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази страница</p>
22
23<h3>Правото да четеш</h3>
24<p>
25от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столмън</strong></a></p>
26
27<p>
28<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
29 alt=" [изображение на философски настроеното Гну] "
30 width="160" height="200" /></a>
31</p>
32
33<hr />
34
35<h4>Съдържание</h4>
36<ul>
37 <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote"
38 id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
39 <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#References"
40 id="TOCReferences">Препратки</a></li>
41 <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#OtherTexts"
42 id="TOCOtherTexts">Други текстове за четене</a></li>
43</ul>
44
45<hr />
46
47<p>
48<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на
49списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой
502).</em></p>
51
52<blockquote><p> (от „Пътят към Тихо<sup><a href="#TransNote1"
53 id="TransBack1">1</a></sup>“ - сборник статии за
54 причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна
55 през 2096 г.)
56</p></blockquote>
57
58<p>
59За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
60го помоли да ѝ услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не
61заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше
62никой друг освен Дан, който тя да се осмели да помоли за това.</p>
63
64<p>
65Това постави Дан пред голяма дилема. Той трябваше да ѝ помогне, но
66ако ѝ дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим
67настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите значеше, че
68можеха да те вкарат в затвора за дълги години — самата идея да ѝ
69услужи отначало го шокира. Както на всички други и на него му бяха
70повтаряли още от началното училище, че да споделяш книги е нещо
71отвратително и лошо — нещо, което само пиратите правят.</p>
72
73<p>
74Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АПС — Агенцията за протекции
75на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
76датчик, който докладва от кого, кога и къде е била четена на
77Учреждението за централно лицензиране. (Те използваха тази информация,
78за да хващат пиратите, които четат, но и също така извличаха данни за
79личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия
80път като влезеше в мрежата, Централното лицензиране щеше да разбере, а
81той — като собственик на компютъра, щеше да получи най-тежкото
82наказание, че не е направил всичко по силите си да предотврати
83престъплението.</p>
84
85<p>
86Естествено, не беше сигурно, че Лиса щеше да чете от книгите му. Тя
87можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче
88знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
89да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да
90чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той
91много добре разбираше положението ѝ — на него му се бе наложило да
92вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
93четеше. (10% от таксите за тях отиваха за изследователите, които
94пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
95той се надяваше неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
96и така евентуално да съумее да изплати заема си.)</p>
97
98<p>
99По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
100отиде в библиотека и да чете статии от научни журнали и даже книги, без
101да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели
102хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
103Но през 90-те години на 20 век както търговските, така и нестопанските
104издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до
105изданията. През 2047г. библиотеките, които предоставят свободен,
106публичен достъп до научната литература бяха се превърнали в далечен
107спомен.</p>
108
109<p>
110Естествено имаше начини да заобиколиш АПС и Централното лицензиране, но
111те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по програмиране —
112Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
113на грешки — дебъгер и го използваше да изключва кода за следене на
114авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено много
115приятели за това и един от тях го предаде на АПС за награда
116(студентите, които са затънали в дългове, лесно се изкушават да станат
117предатели). През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско
118четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
119
120<p>
121По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
122притежава инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало свободни
123и безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
124изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били
125започнали да ги използват, за да деактивират кода за наблюдение на
126авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на практика била
127основната им употреба. Това означавало, че дебъгерите били незаконни,
128а разработчиците им били пратени в затвора.</p>
129
130<p>
131Програмистите продължавали да се нуждаят от инструменти за изчистване
132на грешки, което било в реда на нещата, но производителите на дебъгери
133през 2047г. разпространявали ограничен брой копия, всяко с
134идентификационен номер и то само на официално лицензираните и
135официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в часовете
136на Дан бе поставен зад специална защитна стена, за да бъде използван
137единствено и само за упражненията в университета.</p>
138
139<p>
140Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
141модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да
142узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
143системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха
144незаконни — както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
145инсталираш такава операционна система на компютъра си, ако не знаеш
146неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито Майкоросфт щяха да ти я
147дадат.</p>
148
149<p>
150Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса, но той не
151можеше и да ѝ откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с
152нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за
153помощ — това значеше, че и тя го обича.</p>
154
155<p>
156Дан реши проблема като направи нещо още по-немислимо — той ѝ даде
157компютъра си и ѝ каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му
158четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
159всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АПС нямаше да
160научи автоматично за това. Единственият начин да узнаят беше, ако
161Лиса докладва за него.</p>
162
163<p>
164Естествено — ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
165паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти —
166независимо за какво тя използваше паролата му. Училищната политика
167беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
168основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил
169нещо лошо — нарушението всъщност беше, че затрудняваш администраторите
170да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
171занимава с нещо забранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.</p>
172
173<p>
174Обикновено студентите не бяха изключвани за това, поне не
175директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
176системи, а тогава учащите неизменно се проваляха по всички
177предмети.</p>
178
179<p>
180По-късно Дан щеше да научи, че тази политика в университетите се е
181появила чак през 80-те години на 20 век, когато студентите са ползвали
182много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли
183различно към дисциплината на учащите и са наказвали само действията,
184които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
185
186<p>
187Лиса не докладва Дан на АПС. Неговото решение да ѝ помогне доведе до
188брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
189бяха ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за
190историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
191копирането<sup><a href="#TransNote2" id="TransBack2">2</a></sup> и
192дори първоначалната конституция на САЩ<sup><a href="#TransNote3"
193id="TransBack3"> 3</a></sup>. Те се преместиха на Луна, където
194откриха и други хора, които се мъчеха да се отскубнат от дългата ръка
195на АПС. Когато през 2062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право
196да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.</p>
197
198
199<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCAuthorsNote"
200 id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
201
202<p>Тази бележка бе обновена през 2002г.</p>
203
204<p>
205Правото да четеш е битка, която се води днес<sup><a href="#TransNote4"
206id="TransBack4">4</a></sup>. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за
207да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните
208по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са
209приети и реално действат в САЩ и други страни. През 1998г. Законът за
210авторските права в цифровото хилядолетие (Digital Millenium Copyright
211Act — DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на
212четенето и даването назаем на книгите в електронен вид (както и на
213други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с
214директива през 2001г.</p>
215
216<p>
217Доскоро имаше едно изключение — идеята, че ФБР и Майкрософт ще държат
218най-важните пароли на персоналните компютри и няма да ви ги дават, не
219бе предложена до 2002г. Това бива наричано „доверено ползване на
220компютри“<sup><a href="#TransNote5" id="TransBack5">5</a></sup>
221(trusted computing) или „palladium“.</p>
222
223<p>
224През 2001г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията Дисни,
225предложи закон, който се нарича SSSCA, който изисква всеки нов
226компютър да е снабден с инфраструктура, която да предотвратява
227копирането и която да не може да бъде заобиколена от потребителите.
228Това показва една дълготрайна тенденция — започвайки още с чипа
229Clipper<sup><a href="#TransNote6" id="TransBack6">6</a></sup> и други
230подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското
231правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който
232дава възможност на трети лица неприсъствено да да контролират хората,
233които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е
234преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона „Consume
235But Don't Try Programming Act“ — Законът „Консумирай, но не се пробвай
236да програмираш“).</p>
237
238<p>
239През 2001г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна
240търговия (Free Trade Area of the Americas — FTAA), за да налагат
241същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно
242от т. нар. споразумения за „свободна търговия“, което всъщност е
243създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните
244правителства. Налагането на закони като DMCA е типично в този дух.
245<a href="http://www.eff.org">Фондацията за електронни граници
246(Electronic Frontier Foundation)</a> моли хората да обяснят на
247другите правителства защо те трябва да се противопоставят на този
248план.</p>
249
250<p>
251АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в
252полицейската си роля от Съюза на издателите на бизнес софтуер
253(Business Software Alliance — BSA). Днес те не са официално
254полицейско подразделение, но неофициално те действат като такова.
255Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те
256насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на
257BSA, целяща да всее страх и проведена в Аржентина през 2001г.,
258отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще
259бъдат изнасилвани в затворите<sup><a href="#TransNote7"
260id="TransBack7">7</a></sup>.</p>
261
262<p>
263Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици
264на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да
265наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато
266бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в
267съда. (Atlanta Journal-Constitution, 1 октомври 96, D3.) Поне един
268доставчик — Community ConneXion в Oakland CA отказа да се поддаде на
269исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи
270закона DMCA, който им даваше властта, която искаха.</p>
271
272<p>
273Описаната по-горе политика за сигурност на университета не е
274измислена. Например, компютър в един от университетите в района край
275Чикаго отпечатва следното съобщение, когато се свързвате (кавичките
276присъстват и в оригинала):</p>
277
278<blockquote><p>
279„Тази система трябва да се използва само от упълномощени потребители.
280Действията на хора, които използват този компютър без необходимото
281упълномощаване или с надвишаване на упълномощаването си, ще бъдат
282наблюдавани и записвани от персонала на системата. В течение на
283наблюдението на потребители, които използват системата неправилно, или
284по време на поддръжка на системата действията и на упълномощените
285потребители могат да бъде наблюдавани. Всеки, който използва
286системата, изрично се съгласява с такова наблюдение и е информиран, че
287ако това наблюдение открие улики за възможна незаконна дейност или
288нарушаване на правилата на Университета, персоналът, обслужващ
289системата, може да предостави данните от наблюденията на
290администрацията на Университета и/или правоприлагащите органи.“
291</p></blockquote>
292
293<p>
294Това е интересен подход към Четвъртата поправка на конституцията на
295САЩ<sup><a href="#TransNote8" id="TransBack8">8</a></sup>: притискай
296повечето хора предварително да се откажат от правата си по нея.</p>
297
298<hr />
299
300<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCReferences"
301 id="References">Препратки</a></h4>
302
303<ul>
304 <li>Бялата книга на администрацията: Екип за информационната
305 инфраструктура, интелектуалната собственост и националната
306 информационна инфраструктура: Доклад на работната група за
307 правата на интелектуална собственост (1995).</li>
308
309 <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">Обяснение
310 на бялата книга: разграбването на авторските права</a>, Памела
311 Самуелсън, сп. Wired, януари 1996</li>
312
313 <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Продадено</a>,
314 Джеймс Бойл, в. New York Times, 31 март 1996</li>
315
316 <li>Обществени данни или частни данни, в. Washington Post, 4 ноември
317 1996. След като от вестника решиха да таксуват потребителите,
318 които искат да четат статии по Интернет махнахме хипервръзката
319 към този източник.</li>
320
321 <li><a href="http://www.public-domain.org/">Обединение за обществено
322 достояние</a><sup><a href="#TransNote9"
323 id="TransBack9">9</a></sup> — организация, която се
324 противопоставя и се опитва да намали прекомерното увеличаване
325 на властта на авторското право и патентите.</li> </ul>
326
327<hr />
328<h4>Това есе е публикувано в <a href="/doc/book13.html"><cite>Свободен
329софтуер, свободно общество: избрани есета от Ричард М. Столмън</cite></a>.</h4>
330
331<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCOtherTexts"
332 id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
333
334<ul>
335 <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Философията на
336 проекта GNU</a></li>
337 <li><a
338 href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html"
339 id="COPYPROCTECTION">Защита срещу копиране: просто кажи не</a>
340 Публикувано в Computer World.</li>
341</ul>
342
343<hr />
344
345<p>
346В <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">авторовата
347бележка</a> се разказва за борбата за правото да четеш, както и
348електронното наблюдение. Борбата започва сега, а ето и връзки към две
349статии, за технологии, които се разработват в момента, за да ви
350отнемат правото да четете.</p>
351<ul>
352<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Електронното
353 публикуване:</a> Статия за разпространението на книгите в
354 електронен формат и проблемите с авторските права, които засягат
355 правото да се чете копие.</li>
356<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Книги
357 в компютрите:</a> Софтуер за контролирането кой може да чете
358 книги и документи на един персонален компютър.</li>
359</ul>
360
361<!-- All pages on the GNU web server should have the section about -->
362<!-- verbatim copying. Please do NOT remove this without talking -->
363<!-- with the webmasters first. -->
364<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
365<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
366
367<div class="copyright">
368<p>
369Връщане към <a href="/home.html">главната страница на проекта GNU</a>.
370</p>
371
372<p>
373Отправяйте въпроси относно ФСС и GNU по е-поща:
374<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>. Има и други начини
375за <a href="/home.html#ContactInfo">връзка</a> с ФСС.
376<br />
377Изпращайте доклади за счупени хипервръзки и други корекции (или
378предложения) на е-поща:
379<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
380</p>
381
382<p>
383Вижте <a href="/server/standards/README.translations.html">Документацията
384за преводачи</a> за информация за координирането и подаването на
385преводи на тази статия.
386</p>
387
388<p>
389Авторски права 1996 Ричард Столмън
390<br />
391Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за
392всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази
393бележка да бъде запазена.
394</p>
395
396<p>
397Превод: Александър Шопов, 2006г.
398<br />
399Бележки на преводача:
400<ul>
401
402<li><a href="#TransBack1" id="TransNote1">1</a> Тихо: голям кратер на
403 Луната</li>
404
405<li><a href="#TransBack2" id="TransNote2">2</a> Такива ограничения
406 имаше и в България преди 1989г. — достъпът до копирните машини се
407 контролираше.</li>
408
409<li><a href="#TransBack3" id="TransNote3">3</a> В конституцията САЩ се
410 се казва, че за да насърчи развитието на науката и полезните
411 изкуства, конгресът на САЩ може да въвежда за ограничено време
412 изключителни права върху произведения и открития (раздел 8).
413 Идеята на Столмън е, че конституцията на САЩ по това време вече
414 е изцяло променета.</li>
415
416<li><a href="#TransBack4" id="TransNote4">4</a> Тази битка се води и в
417 България. През 2006г. ... тук ми трябва някакво що годе нормално
418 описание на случката с bezmonitor.com, защото нищичко не се
419 разбира от блогосферата.</li>
420
421<li><a href="#TransBack5" id="TransNote5">5</a> В днешно време авторът
422 на есето, Ричард Столмън, използва термина „treacherous
423 computing“ вместо „trusted computing“. Причината за това е, че
424 между притежателя/ползващия компютъра и самата машина няма
425 доверие. Компютърът не се доверява на собственика си и не
426 изпълнява команда зададена от него — например „Копирай този
427 файл“, а ползващият машината няма начин да се довери на
428 системата, че тя ще изпълни неговата команда — всъщност тя го
429 предава. За повече информация — вижте статията: <a
430 href="/philosophy/can-you-trust.html">„Можете ли да имате доверие
431 на компютъра си?“</a>.</li>
432
433<li><a href="#TransBack6" id="TransNote6">6</a> В България една от
434 кампаниите на BSA бе придружена с реклами: „Използването на
435 нелицензиран софтуер върви в комплект с този хардуер“. Хардуерът
436 представляваха комплект белезници.</li>
437
438<li><a href="#TransBack7" id="TransNote7">7</a> Clipper: чип, който
439 трябваше да се използва в устройствата за шифроване на глас.
440 Част от дизайна му е предаването на ключа за шифроване на
441 държавни агенции в САЩ, за да могат да подслушват
442 разговорите.</li>
443
444<li><a href="#TransBack8" id="TransNote8">8</a> Четвъртата поправка на
445 конституцията на САЩ защитава срещу претърсвания, арести и
446 задържане на имущество без изрично съдебно разпореждане или
447 основателна причина да се предполага извършването на
448 престъпление.</li>
449
450<li><a href="#TransBack9" id="TransNote9">9</a> Обществено достояние
451 (public domain) са творбите, чийто срок на покритие от авторски
452 права е минал. Такива са и творбите, чиито автори изрично са се
453 отказали от авторските си права.</li>
454</ul>
455
456Докладвайте грешки и предложения относно българския превод чрез <a
457href="http://savannah.gnu.org/bugs/?group=www-bg">системата за
458проследяване на грешки</a> на <a
459href="http://savannah.gnu.org/projects/www-bg/">проекта за превод на
460www.gnu.org</a>. Благодарим Ви!
461
462
463<p>
464Последно обновяване:
465<!-- timestamp start -->
466$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
467<!-- timestamp end -->
468</p>
469</div>
470
471<div class="translations">
472<p><a id="translations"></a>
473<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
474
475<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
476<!-- language if possible, otherwise default to English -->
477<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
478<!-- English is. If you add a new language here, please -->
479<!-- advise web-translators@gnu.org and add it to -->
480<!-- - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
481<!-- - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
482<!-- one of the lists under the section "Translations Underway" -->
483<!-- - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
484<!-- to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
485<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
486<!-- http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
487
488[
489<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
490<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
491<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
492<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
493<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
494<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
495<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
496<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
497<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
498<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
499<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
500<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
501<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
502<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
503]
504</p>
505</div>
506
507</body>
508</html>
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.