Changeset 835


Ignore:
Timestamp:
Oct 10, 2006, 12:02:00 AM (19 years ago)
Author:
Александър Шопов
Message:

anarchism: още малко превод. Въвел съм предложенията на Сава Чанков.

File:
1 edited

Legend:

Unmodified
Added
Removed

  • non-gtk/emoglen/anarchism.bg.xml

    r834 r835  
    6363    както описвал, така и контролирал поведението на машината<footnote>
    6464    <para>1. Тази отлика е била само приблизителна в първоначалния
    65     контекст.  В края на 60-те определена част от основните операции на
    66     хардуера са контролирани от програми, които са цифрово кодирани в
    67     електрониката на компютърното оборудване, които не могат да бъдат
    68     променяни веднъж след като продукцията е излязла от фабриката.  Такива
    69     символни, но непроменими компоненти, са били известни като "микрокод"
    70     на жаргона на индустрията, но стана обичайно те да се наричат
    71     "фърмуеър".  Изменчивостта, както бе показано от термина
    72     "фърмуеър"<!-- БЕЛЕЖКА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА КОРЕНИТЕ НА ДУМИТЕ СОФТУЕР,
    73     ХАРДУЕР, ФЪРМУЕР -->,се отнася главно към възможността на
    74     потребителите да изменят символите, които определят поведението на
    75     машината.  Понеже цифровата революция доведе до широката употреба на
    76     компютрите от технически некомпетентни лица, повечето от традиционния
    77     софтуер -- приложни програми, операционни системи, инструкции за
    78     числово управление и т. н. -- е, за повечето от потребителите си,
    79     фърмуер.  Може да е символен, а не електронен в начина, по който е
    80     направен, но те не могат да го променят, дори и да искат, нещо което
    81     те често, но безсилно и с негодуванние правят.  Това "затвърдяване на
    82     софтуера" е основното условие на собственическия подход към законовата
     65    контекст.  В края на 60-те определена част от основните операции
     66    на хардуера са контролирани от програми, които са цифрово кодирани
     67    в електрониката на компютърното оборудване, които не могат да
     68    бъдат променяни веднъж след като продукцията е излязла от
     69    фабриката.  Такива символни, но непроменими компоненти, са били
     70    известни като "микрокод" на жаргона на индустрията, но стана
     71    обичайно те да се наричат "фърмуеър".  Изменчивостта, както бе
     72    показано от термина "фърмуеър" (# БЕЛЕЖКА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА
     73    КОРЕНИТЕ НА ДУМИТЕ СОФТУЕР, ХАРДУЕР, ФЪРМУЕР),се отнася главно към
     74    възможността на потребителите да изменят символите, които
     75    определят поведението на машината.  Понеже цифровата революция
     76    доведе до широката употреба на компютрите от технически
     77    некомпетентни лица, повечето от традиционния софтуер -- приложни
     78    програми, операционни системи, инструкции за числово управление и
     79    т. н. -- е, за повечето от потребителите си, фърмуер.  Може да е
     80    символен, а не електронен в начина, по който е направен, но те не
     81    могат да го променят, дори и да искат, нещо което те често, но
     82    безсилно и с негодуванние правят.  Това "затвърдяване на софтуера"
     83    е основното условие на собственическия подход към законовата
    8384    организация на цифровото обществео, което е темата на този
    8485    доклад.</para></footnote>.</para>
    … …  
    9495    "знания".</para></footnote>.  Преминаването от аналогово към
    9596    цифрово представяне -- във видеото, музиката, печатането,
    96     телекомуникациите и дори хореографията, религиозните култове и
    97     сексуалното задоволяване <!-- religious worship, sexual
    98     gratification --> -- потенциално превръща всички форми на
    99     човешката символна дейност във софтуер, то ест -- променими
    100     инструкции за описание и управление на поведението на машините.
    101     Чрез концептуално постформиране, характено за западното научно
    102     мислене, разделението между хардуера и софтуера се наблюдава в
    103     природния или социалния свят и е станал нов начин за изразяване на
    104     конфликта между идеите на детерминизъм и свободата на волята
    105     (действие?), природата и човека, или гените и културата.  <!--
    106     Какво е backformation? Аналог на transformation ли? Nature <->
    107     Nurture, как е free will на български.  By a conceptual
    108     back-formation characteristic of Western scientistic thinking, the
    109     division between hardware and software is now being observed in
    110     the natural or social world, and has become a new way to express
    111     the conflict between ideas of determinism and free will, nature
    112     and nurture, or genes and culture.  --> Нашият "хардуер", който е
    113     генетично зададен е нашата природа и ни определя.  Нашето
    114     възпитание е "софтуера", който задава културното ни прграмиране,
    115     което е нашата относителна свобода.  И така нататък, за неразумно
    116     дърдорещите. <!-- And so on, for those reckless of blather
    117     -->.<footnote><para>3. Всъщност, едно бързо замисляне ще разкрие,
    118     че нашите гени са фърмуеър.  Еволюцията направи прехода от
    119     аналогово към цифрово още преди периода на първите вкаменелости.
    120     Но ние не притежавахме властта за управлявани, преки промени.  До
    121     завчера.  През следващото столетие гените също ще се превърнат в
    122     софтуер и въпреки че не разглеждам проблема по нататък в това есе,
    123     политиеските последствия на несвободността на софтуера в този
    124     контекст са още по-плашещи в сравнение с културните
    125     артефакти.</para></footnote> Този "софтуер" се превръща в
    126     жизнеспособна метафора за цялата символна активност, която
    127     очевидно е разведена (еманципирана) от техническия контекст на
    128     произхода на думата, въпреки неудобството, което се появява в
    129     технически компетентните, когато термина влиза в устите на хората,
    130     като се изпуска концептуалното значение на неговия
    131     произход.<footnote><para>4. <emphasis>Виж напр.:</emphasis>
    132     J. M. Balkin, 1998. <emphasis>Cultural Software: a Theory of
    133     Ideology.</emphasis> New Haven: Yale University
     97    телекомуникациите и дори хореографията, религиозните церемонии и
     98    сексуалното задоволяване (# religious worship, sexual
     99    gratification) -- потенциално превръща всички форми на човешката
     100    символна дейност във софтуер, то ест -- променими инструкции за
     101    описание и управление на поведението на машините.  Чрез
     102    концептуално постформиране, характено за западното научно мислене,
     103    разделението между хардуера и софтуера се наблюдава в природния
     104    или социалния свят и е станал нов начин за изразяване на конфликта
     105    между идеите на детерминизъм и свободната воля, природата и
     106    възпитанието, или гените и културата.  (# Какво е backformation?
     107    Аналог на transformation ли?  By a conceptual back-formation
     108    characteristic of Western scientistic thinking, the division
     109    between hardware and software is now being observed in the natural
     110    or social world, and has become a new way to express the conflict
     111    between ideas of determinism and free will, nature and nurture, or
     112    genes and culture.)  Нашият "хардуер", който е генетично зададен е
     113    нашата природа и ни определя.  Нашето възпитание е "софтуера",
     114    който задава културното ни прграмиране, което е нашата относителна
     115    свобода.  И така нататък, за неразумно дърдорещите. (# And so on,
     116    for those reckless of blather).<footnote><para>3. Всъщност, едно
     117    бързо замисляне ще разкрие, че нашите гени са фърмуеър.
     118    Еволюцията направи прехода от аналогово към цифрово още преди
     119    периода на първите вкаменелости.  Но ние не притежавахме властта
     120    за управлявани, преки промени.  До завчера.  През следващото
     121    столетие гените също ще се превърнат в софтуер и въпреки че не
     122    разглеждам проблема по нататък в това есе, политиеските
     123    последствия на несвободността на софтуера в този контекст са още
     124    по-плашещи в сравнение с културните артефакти.</para></footnote>
     125    Този "софтуер" се превръща в жизнеспособна метафора за цялата
     126    символна активност, която очевидно е разведена (еманципирана) от
     127    техническия контекст на произхода на думата, въпреки неудобството,
     128    което се появява в технически компетентните, когато термина влиза
     129    в устите на хората, като се изпуска концептуалното значение на
     130    неговия произход.<footnote><para>4. <emphasis>Виж
     131    напр.:</emphasis> J. M. Balkin, 1998. <emphasis>Cultural Software:
     132    a Theory of Ideology.</emphasis> New Haven: Yale University
    134133    Press.</para></footnote></para>
    135134
    136135
    137     <para>But the widespread adoption of digital technology for use by
    138     those who do not understand the principles of its operation, while it
    139     apparently licenses the broad metaphoric employment of "software,"
    140     does not in fact permit us to ignore the computers that are now
    141     everywhere underneath our social skin. The movement from analog to
    142     digital is more important for the structure of social and legal
    143     relations than the more famous if less certain movement from status to
    144     contract <footnote><para>5. <emphasis>See</emphasis> Henry Sumner
    145     Maine, 1861. <emphasis>Ancient Law: Its Connection with the Early
    146     History of Society, and Its Relation to Modern Idea.</emphasis> First
    147     edition. London: J. Murray.</para></footnote>.  This is bad news for
    148     those legal thinkers who do not understand it, which is why so much
    149     pretending to understand now goes so floridly on.  Potentially,
    150     however, our great transition is very good news for those who can turn
    151     this new-found land into property for themselves. Which is why the
    152     current "owners" of software so strongly support and encourage the
    153     ignorance of everyone else. Unfortunately for them - for reasons
    154     familiar to legal theorists who haven't yet understood how to apply
    155     their traditional logic in this area - the trick won't work. This
    156     paper explains why<footnote><para>6. In general I dislike the
    157     intrusion of autobiography into scholarship. But because it is here my
    158     sad duty and great pleasure to challenge the qualifications or
    159     <emphasis>bona fides</emphasis> of just about everyone, I must enable
    160     the assessment of my own. I was first exposed to the craft of computer
    161     programming in 1971. I began earning wages as a commercial programmer
    162     in 1973 - at the age of thirteen - and did so, in a variety of
    163     computer services, engineering, and multinational technology
    164     enterprises, until 1985. In 1975 I helped write one of the first
    165     networked e-mail systems in the United States; from 1979 I was engaged
    166     in research and development of advanced computer programming languages
    167     at IBM. These activities made it economically possible for me to study
    168     the arts of historical scholarship and legal cunning. My wages were
    169     sufficient to pay my tuitions, but not - to anticipate an argument
    170     that will be made by the econodwarves further along - because my
    171     programs were the intellectual property of my employer, but rather
    172     because they made the hardware my employer sold work better. Most of
    173     what I wrote was effectively free software, as we shall see. Although
    174     I subsequently made some inconsiderable technical contributions to the
    175     actual free software movement this paper describes, my primary
    176     activities on its behalf have been legal: I have served for the past
    177     five years (without pay, naturally) as general counsel of the Free
    178     Software Foundation.</para></footnote>.</para>
     136    <para>Но широкото възприемане на използването на цифровите
     137    технологии от тези, които не разбират принципите на действието им,
     138    въпреки, че лицензира (#позволява, licenses) широкото метафорично
     139    наемане на "софтуера", всъщност не ни позволява да забравим, че
     140    сега компютрите са навсякъде под нашата социална кожа.  Движението
     141    от аналогово към цифрово е по-важно за структурата на социалните и
     142    юридическите отношения отколкото по известното, но по-несигурно
     143    преминаване от статс към договор (# from status to contract)
     144    <footnote><para>5. <emphasis>Виж</emphasis> Henry Sumner Maine,
     145    1861. <emphasis>Ancient Law: Its Connection with the Early History
     146    of Society, and Its Relation to Modern Idea.</emphasis> First
     147    edition. London: J. Murray.</para></footnote>.  Това са лоши
     148    новини за тези правни мислители, които не го разбират, и което е
     149    причината толкова много преструване на разбиране така добре да
     150    процъфтява.  Потенциално обаче, нашето велико преминаване е много
     151    добра новина за тези, които могат да превърнат новооткритата земя
     152    в своя собственост.  Това е и причината текущите "притежатели" на
     153    софтуера толкова силно да поддържат и насърчават невежеството на
     154    всички останали.  За тяхно нещастие -- по причини известни на
     155    правните теоретици, които все още не са разбрали как да прилагат
     156    традиционната си логика в тази сфера -- трикът няма да се
     157    задейства.  Това есе обяснява защо<footnote><para>6. По принцип не
     158    харесвам вмъкването на автобиография в изследователската дейност.
     159    Но понеже това тук е мое тъжно задължение, а и голямо удоволствие
     160    да оспоря квалифицираността или <emphasis>bona fide-то</emphasis>
     161    на кажи-речи всеки, трябва да си позволя преценка на себе си.  За
     162    първи път бях изложен на занаята (#вещината - craft) на
     163    компютърното програмиране през 1971г.  Започнах да получавам
     164    надник като комерсиален програмист през 1973г. -- на възраст от 13
     165    г.  и продълавах така в разнообразие от компютърни услуги,
     166    инжинерство и многонационални технологически предрпиятия
     167    (#enerprises) до 1985г.  In 1975 I helped write one of the first
     168    networked e-mail systems in the United States; from 1979 I was
     169    engaged in research and development of advanced computer
     170    programming languages at IBM. These activities made it
     171    economically possible for me to study the arts of historical
     172    scholarship and legal cunning. My wages were sufficient to pay my
     173    tuitions, but not - to anticipate an argument that will be made by
     174    the econodwarves further along - because my programs were the
     175    intellectual property of my employer, but rather because they made
     176    the hardware my employer sold work better. Most of what I wrote
     177    was effectively free software, as we shall see. Although I
     178    subsequently made some inconsiderable technical contributions to
     179    the actual free software movement this paper describes, my primary
     180    activities on its behalf have been legal: I have served for the
     181    past five years (without pay, naturally) as general counsel of the
     182    Free Software Foundation.</para></footnote>.</para>
    179183
    180184    <para>We need to begin by considering the technical essence of the
Note: See TracChangeset for help on using the changeset viewer.