| [1117] | 1 | Държавна печатница "Георги Димитров" II 40679
|
|---|
| 2 | Каталог на шрифтовете и другите наборни материали
|
|---|
| 3 | букволеярна
|
|---|
| 4 | кегел - размер
|
|---|
| 5 | нонпарел 6 пункта
|
|---|
| 6 | петит 8 пункта
|
|---|
| 7 | гармонд 10 пункта
|
|---|
| 8 | цицер 12 пункта
|
|---|
| 9 | мител 14 пункта
|
|---|
| 10 | терция 16 пункта
|
|---|
| 11 | текст 20 пункта
|
|---|
| 12 | два цицера 24 пункта
|
|---|
| 13 | дрвоен мител 28 пункта
|
|---|
| 14 | три цицера 36 пункта
|
|---|
| 15 | четири цицера 48 пункта
|
|---|
| 16 | пет цицера 60 пункта
|
|---|
| 17 | шест цицера 72 пункта
|
|---|
| 18 |
|
|---|
| 19 |
|
|---|
| 20 | тесни букви с, у, г
|
|---|
| 21 | нормални н, п, а
|
|---|
| 22 | широки ж, ш, щ
|
|---|
| 23 |
|
|---|
| 24 | око на буква дупката
|
|---|
| 25 |
|
|---|
| 26 | сляп материал - нисък наборен материал (не се отпечатва)
|
|---|
| 27 |
|
|---|
| 28 | разделков сляп материал служи за отделяне на думите ена от друга
|
|---|
| 29 |
|
|---|
| 30 | гефирти квадратчета нонпарел 6/6
|
|---|
| 31 | петит 8/8
|
|---|
| 32 | и т.н.
|
|---|
| 33 | халбгефирт половин квадратчета нонпарел 6/3
|
|---|
| 34 | петит 8/4
|
|---|
| 35 | шпация по-малките от половин квадратче разделки
|
|---|
| 36 |
|
|---|
| 37 | разрядков сляп материал служи за отделяне на редовете един от друг, запълва празни места
|
|---|
| 38 |
|
|---|
| 39 | дурхшуси дебелина 2, 3, 4 пункта, дължина 2-6 и повече квадрата
|
|---|
| 40 |
|
|---|
| 41 | реглети дебелина 6, 8, 10 пункта, дължина 2-6 и повече квадрата
|
|---|
| 42 |
|
|---|
| 43 | щеги полета, дебелина 1, 2, 3, 4 цицера , дължина 2-6 и повече квадрата
|
|---|
| 44 |
|
|---|
| 45 | Шрифтовете биват в зависимост от разположението на главните елементи на буквите (вертикалните)
|
|---|
| 46 | - вертикални
|
|---|
| 47 | - наклонени редовните букви са на принципа на печатните
|
|---|
| 48 | - курсивни редовните букви са на принципа на ръкописните
|
|---|
| 49 |
|
|---|
| 50 | Шрифтоете биват в зависимост от ширината
|
|---|
| 51 | - нормални
|
|---|
| 52 | - тесни
|
|---|
| 53 | - широки
|
|---|
| 54 |
|
|---|
| 55 | Според отношението дебелина на основните щрихи към височината
|
|---|
| 56 | - особено светли
|
|---|
| 57 | - светли
|
|---|
| 58 | - получерни
|
|---|
| 59 | - черни
|
|---|
| 60 | - особено черни
|
|---|
| 61 |
|
|---|
| 62 | Всички степени на буквите от един шрифт заедно с курсивните, получерните и черни от същия вид (образ)
|
|---|
| 63 | образуват гарнитурата на шрифта. Всички степени на буквите от получерните, черните или курсивните към
|
|---|
| 64 | основния шрифт образуват отделен комплект от гарнитурата на шрифта.
|
|---|
| 65 |
|
|---|
| 66 | Според предназначението си шрифтовете биват
|
|---|
| 67 | тържествени - едри, широки и украсени
|
|---|
| 68 | обикновени - семпли, четливи и икономични (икономичен ще рече, че се хаби малко олово)
|
|---|
| 69 |
|
|---|
| 70 | аксантирана буква - има ударение или някаква украса отгоре
|
|---|
| 71 |
|
|---|
| 72 | акцидентен шрифт - по-специален шрифт за разлика от наборния шрифт и заглавния шрифт
|
|---|
| 73 |
|
|---|
| 74 | рамо на буквата - това, което Йончев нарича греда
|
|---|
| 75 |
|
|---|
| 76 | Най-популярният шрифт по социалистическо време е латинето
|
|---|