source: non-gtk/gnu.org/right-to-read.bg.html@ 751

Last change on this file since 751 was 751, checked in by Александър Шопов, 19 years ago

right-to-read: още няколко абзаца. Вече е преведен разказа - следват другите абзаци. Трябва да проверя как точно да предам надписа за авторското право. Отбелязал съм къде трябва да направя няколко бележки на преводача.
File size: 24.0 KB
Line 
1<?xml version="1.0" encoding="utf-8" ?>
2<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Strict//EN"
3 "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-strict.dtd">
4<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="en">
5
6<head>
7<title>Правото да четеш - Проектът GNU - Фондация за свободен софтуер (FSF)</title>
8<meta http-equiv="content-type" content='text/html; charset=utf-8' />
9<link rel="stylesheet" type="text/css" href="/gnu.css" />
10<link rev="made" href="mailto:webmasters@gnu.org" />
11</head>
12
13<!-- This document is in XML, and xhtml 1.0 -->
14<!-- Please make sure to properly nest your tags -->
15<!-- and ensure that your final document validates -->
16<!-- consistent with W3C xhtml 1.0 and CSS standards -->
17<!-- See validator.w3.org -->
18
19<body>
20
21<p><a href="#translations">Други преводи</a> на тази страница</p>
22
23<h3>Правото да четеш</h3>
24<p>
25от <a href="http://www.stallman.org/"><strong>Ричард Столмън</strong></a></p>
26
27<p>
28<a href="/graphics/philosophicalgnu.html"><img src="/graphics/philosophical-gnu-sm.jpg"
29 alt=" [изображение на философски настроеното Гну] "
30 width="160" height="200" /></a>
31</p>
32
33<hr />
34
35<h4>Съдържние</h4>
36<ul>
37 <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote"
38 id="TOCAuthorsNote">Бележка на автора</a></li>
39 <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#References"
40 id="TOCReferences">Препратки</a></li>
41 <li><a href="/philosophy/right-to-read.html#OtherTexts"
42 id="TOCOtherTexts">Други текстове за четене</a></li>
43</ul>
44
45<hr />
46
47<p>
48<em>Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на
49списанието <strong>Communications of the ACM</strong> (том 40, брой
502).</em></p>
51
52<blockquote><p>
53 (от <quote>Пътят към Тихо /БЕЛЕЖКА/</quote> - сборник статии
54 за причините за Лунарната революция, публикуван в град
55 Луна през 2096 г.)
56</p></blockquote>
57
58<p>
59За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц
60го помоли да й услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не
61заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше
62никой друг, който тя да се осмели да помоли за това, освен Дан.</p>
63
64<p>
65Това постави голяма дилема пред Дан. Той трябваше да й помогне, но
66ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим
67настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите, значеше че
68можеха да те вкарат в затвора за дълги години -- самата идея да й
69услужи го шокира отначало. Както всички други и него му бяха
70повтаряли още от начлното училище, че да споделяш книги е нещо
71отвратително и лошо -- нещо, което правят само пиратите.</p>
72
73<p>
74Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АЗС -- Агенцията за защита на
75софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има
76датчик, който докладва кога, къде и от кого е била четена на
77Учреждението за централно лицензиране. (Те използвха тази информация,
78за да хващат четящите пирати, но и също така извличаха данни за
79личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия
80път като влезеше в мрежат и Централното лицензиране щеше да разбере, а
81той като собственик на компютъра щеше да получи най-тежкото наказние,
82че не е направил всичко по силите му да предотврати
83престъплението.</p>
84
85<p>
86Естествено, не беше сигурно, че Лиса искаше да чете от книгите му. Тя
87можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче
88знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше
89да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да
90чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той
91много добре рзбираше положението й -- на него му се бе наложило да
92вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които
93четеше. (10% от таксите за статиите отиваха за изследователите, които
94пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера,
95той се надяваше, неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани
96и така евентуално да съумее да плати заема си.)</p>
97
98<p>
99По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когто всеки е можел да
100отиде в библиотека и да чете статии от нучни журнали и даже книги без
101да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели
102хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии.
103Но през 90-те години на 20 век But in the 1990s, both commercial
104and nonprofit journal publishers had begun charging fees for access.
105By 2047, libraries offering free public access to scholarly literature
106were a dim memory.</p>
107
108<p>
109Естестено имаше начини да заобиколиш АЗС и Централното лицензиране, но
110те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по прогрмиране --
111Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване
112на грешки -- дебъгер и го използваше да изключва код за следене на
113авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено мноого
114приятели за това и един от тях го редаде на АЗС за награда
115(студентите, които са затънали в дългове лесно се изкушават да станат
116предатели). През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско
117четене, а заради притежанието на дебъгер.</p>
118
119<p>
120По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да
121притежав инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало свободни и
122безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за
123изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били почнали
124да ги зиползват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски
125права и най-накрая един съдия решил, че това на рактика се е оказала
126оснавната им употреба. Това означавало, че били незаконни, а
127разработчиците на дебъгери били пратени в затвора.</p>
128
129<p>
130Прогрмистите продължавали д се нуждаят от инструменти за изчистване на
131грешки, което било в ред н нещата, но производителите на дебъгери през
1322047г. разпространявали ограничен борй копия, всяко с
133идентификационенн номер и то само на официално лицензираните и
134официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в чсовете
135на Дан бе поставен зд специална защитна стена, за да бъде исползван
136единствено и само за упражненията в университета.</p>
137
138<p>
139Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира
140модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да
141узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни
142системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха
143незакони -- както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да
144инсталраш такава оперционна система на софтуера са, ко не знаеш
145неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито Майкоросфт щяха да ти я
146дадат.</p>
147
148<p>
149Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса. Той не
150можеше да й откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с
151нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за
152момощ, това значеше, че и тя го обича.</p>
153
154<p>
155Дан реши проблема като напрви нещо още по немислимо -- той й даде
156компютъра си и и каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му
157четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че
158всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АЗС нямаше да
159научи автоматично за това. Единствения начин да узнаят беше, ако Лиса
160докладва за него.</p>
161
162<p>
163Естествено -- ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса
164паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти,
165независимо какво тя използва паролата му. Училищната политика беше,
166че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе
167основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил
168нещо лошо -- нарушението всъщност беше, че затрудняваш администрторите
169да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се
170занимава с нещо збранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.</p>
171
172<p>
173Обикновено студентите ня бяха изключвани за това, поне не
174директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни
175системи, а уачщите тогава неизменно се проваляха по всички
176предмети.</p>
177
178<p>
179По-късно Дан щеше да научи, че тази политик в университетите се е
180появила чак през 80-те години н 20 век, когато студентите са ползвали
181много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли
182различно към дисциплината на студентите и са наказвли само действият,
183които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.</p>
184
185<p>
186Лиса не докладва Дан на АЗС. Неговото решение да й помогне доведе до
187брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което
188са ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за
189историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху
190копирането /БЕЛЕЖКА/ и дори първоначалнат конституция на САЩ
191/БЕЛЕЖКА/. Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора,
192които се мъчеха да се откубнат од дългата ръка на АЗС. Когато през
1932062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се
194превърна в една от основните му цели.</p>
195
196
197<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCAuthorsNote"
198 id="AuthorsNote">Бележка на автора</a></h4>
199
200<p>Тази бележка бе обновена през 2002г.</p>
201
202<p>
203The right to read is a battle being fought today. Although it may
204take 50 years for our present way of life to fade into obscurity, most
205of the specific laws and practices described above have already been
206proposed; many have been enacted into law in the US and elsewhere. In
207the US, the 1998 Digital Millenium Copyright Act established the legal
208basis to restrict the reading and lending of computerized books (and
209other data too). The European Union imposed similar restrictions in a
2102001 copyright directive.</p>
211
212<p>
213Until recently, there was one exception: the idea that the FBI and
214Microsoft will keep the root passwords for personal computers, and not
215let you have them, was not proposed until 2002. It is called "trusted
216computing" or "palladium".</p>
217
218<p>
219In 2001, Disney-funded Senator Hollings proposed a bill called the
220SSSCA that would require every new computer to have mandatory
221copy-restriction facilities that the user cannot bypass. Following
222the Clipper chip and similar US government key-escrow proposals, this
223shows a long-term trend: computer systems are increasingly set up to
224give absentees with clout control over the people actually using the
225computer system. The SSSCA has since been renamed to the CBDTPA
226(think of it as the "Consume But Don't Try Programming Act").</p>
227
228<p>
229In 2001 the US began attempting to use the proposed Free Trade Area of
230the Americas treaty to impose the same rules on all the countries in
231the Western Hemisphere. The FTAA is one of the so-called "free trade"
232treaties, actually designed to give business increased power over
233democratic governments; imposing laws like the DMCA is typical of this
234spirit. The <a href="http://www.eff.org">Electronic Frontier
235Foundation</a> asks people to explain to the other governments why
236they should oppose this plan.</p>
237
238<p>
239The SPA, which actually stands for Software Publisher's Association,
240has been replaced in this police-like role by the BSA or Business
241Software Alliance. It is not, today, an official police force;
242unofficially, it acts like one. Using methods reminiscent of the
243erstwhile Soviet Union, it invites people to inform on their coworkers
244and friends. A BSA terror campaign in Argentina in 2001 made veiled
245threats that people sharing software would be raped in prison.</p>
246
247<p>
248When this story was written, the SPA was threatening small
249Internet service providers, demanding they permit the SPA to monitor
250all users. Most ISPs surrender when threatened, because they cannot
251afford to fight back in court. (Atlanta Journal-Constitution, 1 Oct
25296, D3.) At least one ISP, Community ConneXion in Oakland CA, refused
253the demand and was actually sued. The SPA later dropped the suit,
254but obtained the DMCA which gave them the power they sought.</p>
255
256<p>
257The university security policies described above are not imaginary.
258For example, a computer at one Chicago-area university prints this
259message when you log in (quotation marks are in the original):</p>
260
261<blockquote><p>
262"This system is for the use of authorized users only. Individuals using
263this computer system without authority or in the excess of their authority
264are subject to having all their activities on this system monitored and
265recorded by system personnel. In the course of monitoring individuals
266improperly using this system or in the course of system maintenance, the
267activities of authorized user may also be monitored. Anyone using this
268system expressly consents to such monitoring and is advised that if such
269monitoring reveals possible evidence of illegal activity or violation of
270University regulations system personnel may provide the evidence of such
271monitoring to University authorities and/or law enforcement officials."
272</p></blockquote>
273
274<p>
275This is an interesting approach to the Fourth Amendment: pressure most
276everyone to agree, in advance, to waive their rights under it.</p>
277
278<hr />
279
280<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCReferences"
281 id="References">Препратки</a></h4>
282
283<ul>
284 <li>The administration's "White Paper": Information Infrastructure Task
285 Force, Intellectual Property and the National Information
286 Infrastructure: The Report of the Working Group on Intellectual
287 Property Rights (1995).</li>
288
289 <li><a href="http://www.wired.com/wired/archive/4.01/white.paper_pr.html">An
290 explanation of the White Paper:
291 The Copyright Grab</a>, Pamela Samuelson, Wired, Jan. 1996</li>
292
293 <li><a href="http://www.law.duke.edu/boylesite/sold_out.htm">Sold Out</a>,
294 James Boyle, New York Times, 31 March 1996</li>
295
296 <li>Public Data or Private Data, Washington Post, 4 Nov 1996. We used to have a link to this, but Washinton Post has decided to start charging users who wishes to read articles on the web site and therefore we have decided to remove the link.</li>
297
298 <li><a href="http://www.public-domain.org/">Union for the Public
299 Domain</a>--an organization which aims to resist and reverse
300 the overextension of copyright and patent powers.</li>
301</ul>
302
303<hr />
304<h4>This essay is published in <a href="/doc/book13.html"><cite>Free Software, Free Society: The Selected Essays of Richard
305M. Stallman</cite></a>.</h4>
306
307<h4><a href="/philosophy/right-to-read.html#TOCOtherTexts"
308 id="OtherTexts">Други текстове за четене</a></h4>
309
310<ul>
311 <li><a href="/philosophy/philosophy.html">Philosophy of the GNU Project</a></li>
312 <li><a href="http://www.computerworld.com/managementtopics/management/opinion/story/0,10801,49358,00.html" id="COPYPROCTECTION">Copy Protection: Just Say No</a>
313 Published in Computer World.</li>
314</ul>
315
316<hr />
317
318<p>
319The <a href="/philosophy/right-to-read.html#AuthorsNote">author's
320note</a> talks about the battle for the right to read and electronic
321surveillance. The battle is beginning now; here are links to two
322articles about technologies now being
323developed to deny you the right to read.</p>
324<ul>
325<li><a href="http://www.zdnet.com/zdnn/stories/news/0,4586,2324939,00.html">Electronic
326 Publishing:</a> An article about distribution of books in
327 electronic form, and copyright issues affecting the right to read a copy.</li>
328<li><a href="http://channels.microsoft.com/presspass/press/1999/Aug99/SeyboldPR.asp">Books
329 inside Computers:</a> Software to control who can read
330 books and documents on a PC.</li>
331</ul>
332
333<!-- All pages on the GNU web server should have the section about -->
334<!-- verbatim copying. Please do NOT remove this without talking -->
335<!-- with the webmasters first. -->
336<!-- Please make sure the copyright date is consistent with the document -->
337<!-- and that it is like this "2001, 2002" not this "2001-2002." -->
338
339<div class="copyright">
340<p>
341Return to the <a href="/home.html">GNU Project home page</a>.
342</p>
343
344<p>
345Please send FSF &amp; GNU inquiries to
346<a href="mailto:gnu@gnu.org"><em>gnu@gnu.org</em></a>.
347There are also <a href="/home.html#ContactInfo">other ways to contact</a>
348the FSF.
349<br />
350Please send broken links and other corrections (or suggestions) to
351<a href="mailto:webmasters@gnu.org"><em>webmasters@gnu.org</em></a>.
352</p>
353
354<p>
355Please see the
356<a href="/server/standards/README.translations.html">Translations
357README</a> for information on coordinating and submitting
358translations of this article.
359</p>
360
361<p>
362Авторски права 1996 Ричард Стомън
363<br />
364Дословното копиране и разпространение на цялата статия е позволена за всеки тип носител без нужда от заплащането на такси, стига тази бележка да бъде запазена.
365Verbatim copying and distribution of this entire article is
366permitted in any medium without royalty provided this notice is
367preserved.
368</p>
369
370<p>
371Последно обновяване:
372<!-- timestamp start -->
373$Date: 2006/07/06 16:53:21 $ $Author: alex_muntada $
374<!-- timestamp end -->
375</p>
376</div>
377
378<div class="translations">
379<p><a id="translations"></a>
380<b>Преводи на тази страница</b>:<br />
381
382<!-- Please keep this list alphabetical, and in the original -->
383<!-- language if possible, otherwise default to English -->
384<!-- If you do not have it English, please comment what the -->
385<!-- English is. If you add a new language here, please -->
386<!-- advise web-translators@gnu.org and add it to -->
387<!-- - in /home/www/bin/nightly-vars either TAGSLANG or WEBLANG -->
388<!-- - in /home/www/html/server/standards/README.translations.html -->
389<!-- one of the lists under the section "Translations Underway" -->
390<!-- - if there is a translation team, you also have to add an alias -->
391<!-- to mail.gnu.org:/com/mailer/aliases -->
392<!-- Please also check you have the 2 letter language code right versus -->
393<!-- http://www.w3.org/WAI/ER/IG/ert/iso639.htm -->
394
395[
396<!-- Czech --> <a href="/philosophy/right-to-read.cs.html">cs</a> |
397<!-- German --> <a href="/philosophy/right-to-read.de.html">de</a> |
398<!-- English --> <a href="/philosophy/right-to-read.html">en</a> |
399<!-- Spanish --> <a href="/philosophy/right-to-read.es.html">es</a> |
400<!-- French --> <a href="/philosophy/right-to-read.fr.html">fr</a> |
401<!-- Hebrew --> <a href="/philosophy/right-to-read.he.html">he</a> |
402<!-- Japanese --> <a href="/philosophy/right-to-read.ja.html">ja</a> |
403<!-- Korean --> <a href="/philosophy/right-to-read.ko.html">ko</a> |
404<!-- Hungarian --> <a href="/philosophy/right-to-read.hu.html">hu</a> |
405<!-- Polish --> <a href="/philosophy/right-to-read.pl.html">pl</a> |
406<!-- Portuguese --> <a href="/philosophy/right-to-read.pt.html">pt</a> |
407<!-- Russian --> <a href="/philosophy/right-to-read.ru.html">ru</a> |
408<!-- Slovenian --> <a href="/philosophy/right-to-read.sl.html">sl</a> |
409<!-- Swedish --> <a href="/philosophy/right-to-read.sv.html">sv</a>
410]
411</p>
412</div>
413
414</body>
415</html>
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.