source: non-gtk/dwheeler/why-opendocument-won-bg.xml @ 811

Last change on this file since 811 was 811, checked in by Александър Шопов, 15 years ago

Добавям преводите си на някои статии свързани със свободните неща.

File size: 105.4 KB
Line 
1<?xml version="1.0" standalone="no"?>
2<!DOCTYPE article PUBLIC "-//OASIS//DTD DocBook XML V4.2//EN" "http://www.oasis-open.org/docbook/xml/4.2/docbookx.dtd" [
3]>
4<article lang="bg">
5
6<title>Защо OpenDocument спечели, а форматът Microsoft Office Open XML
7не успя</title>
8
9<articleinfo>
10
11<keywordset>
12<keyword>OpenDocument</keyword>
13<keyword>Office</keyword>
14<keyword>XML</keyword>
15<keyword>Дейвид</keyword>
16<keyword>Уийлър</keyword>
17<keyword>Дейвид А. Уийлър</keyword>
18<keyword>Дейвид Уийлър</keyword>
19<keyword>отворен код</keyword>
20<keyword>софтуер с отворен код</keyword>
21<keyword>свободен софтуер</keyword>
22<keyword>софтуер</keyword>
23
24<keyword>OpenDocument</keyword>
25<keyword>Office</keyword>
26<keyword>XML</keyword>
27<keyword>David</keyword>
28<keyword>Wheeler</keyword>
29<keyword>David A. Wheeler</keyword>
30<keyword>David Wheeler</keyword>
31<keyword>open source</keyword>
32<keyword>open source software</keyword>
33<keyword>free software</keyword>
34<keyword>software</keyword>
35
36</keywordset>
37
38<author>
39<firstname>Дейвид</firstname><othername role="m">А.</othername>
40<surname>Уийлър</surname>
41</author>
42<date>2 септември 2005 (обновена 15 септември 2005)</date>
43<copyright><year>2005</year><holder>Дейвид А. Уийлър</holder></copyright>
44<legalnotice>
45<para>Всички права по <ulink
46url="http://www.dwheeler.com/essays/why-opendocument-won.html">оригинала</ulink>
47са запазени. Част от материала изложен тук е бил публикуван по-рано в
48сайта <ulink url="http://www.groklaw.net/">Groklaw</ulink>.</para>
49</legalnotice>
50<copyright><year>2005</year><holder>Александър Шопов</holder></copyright>
51<legalnotice>
52<para>Някои права по превода са запазени. Преводът се разпространява
53по условията на <ulink
54url="http://creativecommons.org/licenses/by/2.5">Creative Commons
55Attribution license</ulink>.</para>
56</legalnotice>
57<releaseinfo>$Id: why-opendocument-won-bg.xml 34 2005-10-23 21:48:51Z ash $</releaseinfo>
58</articleinfo>
59
60<section>
61
62<title>Увод</title>
63
64<para>Както сайтовете <ulink
65url="http://www.groklaw.net/article.php?story=20050831202118904">Groklaw</ulink>,
66<ulink url="http://news.ft.com/cms/s/80033a76-1a71-11da-b7f5-00000e2511c8.html">
67FT.com</ulink>, <ulink
68url="http://comment.zdnet.co.uk/other/0,39020682,39216101,00.htm">ZDNet</ulink>,
69и някои други отбелязаха, щатът Масачузетс избра стандарта
70<emphasis>OpenDocument</emphasis> за офисните приложения, текстовите
71документи, електронните таблици, диаграмите и графичните документи
72като схеми и презентации. Всички подразделения на държавната
73администрация в Масачузетс се очаква да мигрират до 1 януари 2007г. С
74други думи - ще се ползва този стандарт <emphasis>вместо</emphasis>
75новия формат на Microsoft базиран на XML за приложенията от Microsoft
76Office (форматът е познат под името Microsoft Office Open XML File
77format).</para>
78
79<para>Това е голяма новина. Понастоящем повечето хора разменят офисни
80документи като използват двоичните формати на Microsoft (които са
81известни с разширенията си - .doc, .ppt и .xls), но с
82разпространението и развитието на технологиите базирани на XML много
83хора искат да ползват XML. В общността занимаваща се с информационни
84технологии има обща нагласа, че ще дойде ден, когато някакъв вид
85формат базиран на XML ще замени остарелите двоични формати. Преди
86няколко години повечето хора очакваха, че това ще е форматът, който
87Microsoft създаде. Въпреки това изглежда, че Microsoft загубиха
88войната поради собствените си лоши решения.</para>
89
90<para>Както може да се предположи, Microsoft надигнаха вой по този
91въпрос
92<ulink url="http://blogs.msdn.com/brian_jones/archive/2005/08/31/458879.aspx">
93и заявиха, че са <quote>леко смаяни</quote> и че решението е било
94<quote>ненужно ограничително</quote></ulink>. Най-добре Microsoft да
95се подготвят да бъдат още по-слисани. Държавните служители в
96Масачузетс, Европа и др. многократно са казвали на фирмата да престане
97да се преструва и най-накрая да изпълни исканията на клиентите си за
98пълна съвместимост без никакви ограничения. Въпреки това Microsoft
99непрекъснато отказват да задоволят нуждите на клиентите си, те правят
100това от толкова дълго време, че клиентите изоставиха формата на
101Microsoft. (От Microsoft твърдят, че форматът им е отворен, но хора,
102които са оценяли независимо текущата ситуация са установили, че това
103не е вярно). Подозирам, че публичният сектор на Масачузетс е просто
104първият от множеството администрации по света, които избират
105стандартите си и се готвят да достигнат до офисни формати базирани на
106XML. Останалата част от потребителите в индустрията най-вероятно ще
107последват този пример, защото и те се нуждаят от дълготрайни документи
108и конкуренция при доставчиците. Най-добрите източници подсказват, че
109<emphasis>всички</emphasis> преминават към OpenDocument поради едни и
110същи причини, което оставя Microsoft със собственически стандарт,
111който никой не иска да използва.</para>
112
113<para>
114<blockquote>
115<para>ДОПЪЛНЕНИЕ: Почти веднага, след като написах този абзац,
116<ulink url="http://www.desktoplinux.com/news/NS3370503002.html">
117Министерството за изследвания и технологии на Индонезия обяви, че ще
118използва настолните системи Java Desktop System (JDS) върху Linux като
119национален стандарт за настолни системи</ulink>. Министерството
120планира да инсталира системите в цяла Индонезия, <emphasis>като
121започне</emphasis> с офисите свързани с администрацията. JDS включва
122офис програмата StarOffice, чиято следваща версия се очаква да
123поддържа формата OpenDocument като формат по подразбиране. Лавината
124лесно ще тръгне, като се очаква големия удар да бъде Европейския
125съюз.</para>
126<!-- 15 септември 2005 -->
127</blockquote>
128</para>
129
130<para>Тази статия обяснява защо в момента положението е толкова тежко
131за собственическия формат на Microsoft базиран на XML и защо
132положението е толкова добро за OpenDocument. От една страна
133заявяването, че форматът OpenDocument <quote>спечели борбата</quote>
134през септември 2005г., е прекалено преждевременно - кой знае какво
135може да се случи в бъдеще? От друга страна - кристалното кълбо
136предрича лошо бъдеще за мечтите на Microsoft еднолично да контролира
137формата използван от всички бъдещи документи и това не е просто статия
138с гръмко заглавие. Всъщност, ако не побързат, Microsoft вероятно ще
139станат свидетел на това как техният офисен пакет бавно отива на
140информационното бунище при WordStar, VisiCalc, Lotus 1-2-3, dBase и
141други бивши величия при офисните продукти. Вярно, че това ще е
142слисващо, но това се е случвало многократно. Кой предполагаше, че
143предшествениците щяха да се провалят? Не мисля, че в този случай това
144ще се осъществи, поне не толкова бързо, но със сигурност това е реален
145риск, ако Microsoft не променят поведението си. А това би било
146ужасяващо за тях - Microsoft Office носи 40% от приходите за Microsoft
147и е една от основните причини толкова много хора да използват тяхната
148операционна система (на която се дължи и повечето от останалите им
149приходи извън инвестициите).</para>
150
151<para>Аз съм оптимист - исторически Microsoft са успявали да променят
152действията си, когато е трябвало да приемат стандарт, и в този случай
153те могат лесно да направят това. Например през 1995 те изненадващо и
154най-накрая приеха стандартите на Интернет, като изоставиха собствените
155си мрежови стандарти, които повече никой не искаше. Аз мисля (и се
156надявам), че благоразумието ще победи в Microsoft и в този случай, с
157други думи - те ще приемат OpenDocument и ще продължат да си продават
158продуктите. Ако можете да си позволите да прочетете само една статия
159по въпроса, погледнете тази на ZDNet:
160<ulink url="http://comment.zdnet.co.uk/other/0,39020682,39216101,00.htm">
161<quote>Microsoft трябва да изостави политиката си за офисните
162продукти</quote></ulink>. Това е добра статия. В нея ZDNet стига до
163следното заключение: <quote>Пред Microsoft стои много прост път ... да
164включи съвместимост с OpenDocument в софтуера си. ... Те или ще
165приемат стандарта на индустрията, или сами ще се изолират. Те може да
166не харесват този избор, защото ползват формата си, за да тероризират
167конкуренцията си, но няма причина да избягват правила, при които
168всички са равни.</quote></para>
169
170<para>Изглежда, че Microsoft играха, заложиха и загубиха. Нека да
171видим защо, като разгледаме нуждите на администрациите... и защо
172Microsoft предпочетоха да не се конкурират.</para>
173
174</section>
175
176<section>
177
178<title>Защо една администрация би предпочела OpenDocument?</title>
179
180<para>По много причини това решение беше очевидно. В момента
181OpenDocument изглежда, че е <emphasis
182role="strong">правилният</emphasis> избор, като никое правителство
183няма алтернативи. Единствените реални съперници бяха:</para>
184
185<orderedlist>
186
187<listitem>
188
189<para>Двоичният формат на Microsoft Office, който текущо е ползван
190като формат за обмен. Но този формат в момента бива изоставен от
191Microsoft, не използва новите технологии на XML (и така не се
192възползва от предимствата им) и понеже е недокументиран, той причинява
193непрекъсната загуба на информация. Достатъчно е да се опитате да
194отворите документ на Office създаден преди 10 години - често това няма
195да бъде успешно. Сега си спомнете, че правителствата се нуждаят от
196документите си и през следващите столетия. Този формат не задоволява
197тази нужда и е необходима негова алтернатива.</para>
198
199</listitem>
200
201<listitem>
202
203<para>Преминаване към Microsoft Office XML, който както е показано
204по-долу, не отговаря на минималните изисквания на администрацията -
205като да позволява на всеки доставчик да го реализира програмно. Да не
206говорим, че в момента въобще липсват имплементации, макар при
207сегашното положение това да няма значение.</para>
208
209</listitem>
210
211<listitem>
212
213<para>OpenDocument е единственият официален стандарт. Той вече е
214имплементиран от много доставчици (като някои от реализациите са
215безплатни) и е единственият формат, който задоволява нуждите на
216правителствата, а и има огромна преднина във времето.
217</para>
218
219</listitem>
220
221</orderedlist>
222
223<para>Другите формати не са истински конкуренти. PDF е много полезен
224формат за показване на документи, но неговата цел е различна. Въпреки,
225че прекрасно запазва форматирането, той не Ви позволява да
226<emphasis>редактирате</emphasis> данните по смислен начин. HTML е
227великолепен за уеб страници или къси документи, но често не е
228достатъчен като документен формат и т.н. Както HTML, така и PDF ще
229продължават да бъдат използвани, но те не могат да се използват като
230пълен заместител. Хората се нуждаят от това, което OpenDocument (или
231майкрософтския конкурент) предлагат.</para>
232
233<para>Нека разгледаме в детайли въпроса, защо OpenDocument е такъв
234очевиден успех, като първо погледнем изискванията на правителствата.
235Администрацията не създава офисни документи, за да бъдат те след това
236хвърлени на вятъра. Често тези документи трябва да са достъпни след
237десетилетия и даже векове, като много от тях трябва да бъдат достъпни
238за <emphasis>всеки</emphasis> гражданин, независимо какво оборудване
239използва. Нека да разгледаме проблемите, пред които администрациите
240(като тази в Масачузетс) се изправят, като разгледаме техните типични
241изисквания за модерен офисен формат:</para>
242
243<orderedlist>
244
245<listitem>
246<para><emphasis role="strong">Формат базиран на XML</emphasis>. След
247като вече XML е разпространен, правителствата искат единствен формат,
248който е базиран на XML поради многото предимства (напр. лесна и
249стандартизирана обработка, гъвкавост, лесно нарастване до произволни
250размери, лекота на коригиране на възникнали проблеми и съвместимост).
251Двоичните формати имат реални проблеми при нужда от
252разширяване. Например - ако отделят по един байт за определена
253величина, а по-късно се открие, че е необходимо повече, е много трудно
254да се промени каквото и да е, докато при XML просто се записва
255по-голямата стойност. Поправката също е трудна при двоичните
256формати. Ако част от данните в XML се развалят, останалите данни могат
257лесно да бъдат възстановени, което много рядко е възможно при двоични
258формати. (Компресираните файлове в XML като OpenDocument имат този
259минус, че възстановяване <emphasis>след</emphasis> мястото на
260възникване на проблем често е доста трудно, но като правило може да се
261възстановят данните <emphasis>преди</emphasis> проблемното място, а
262понякога може да се постигне много по-добър резултат. Двоичните
263формати с липсваща спецификация са много по-зле - ако програмата Ви
264заяви <quote>Грешка при отваряне</quote> често не можете да направите
265нищо, дори и да съществуват възстановими данни преди проблемното
266място.)</para>
267
268<para>Но най-важната причина за съществуването на XML е да се направи
269изключително лесно <emphasis>всеки</emphasis> да може лесно и бързо да
270направи инструменти, с които да може да чете, пише и обработва
271данните. Ако има само една програма, с която да отваряте определен
272формат е поносимо, когато форматът е странен (какъвто е текущия
273двоичен формат на Microsoft). Но в момента всичко е свързано в обща
274мрежа, хората искат да могат бързо да взимат части информация от
275различни източници и да ги обединяват по нов начин, което изисква
276формат, който е много по-гъвкав и достъпен за всеки инструмент. XML e
277проектиран точно за това - ето я причината хората да искат формат
278базиран на него. За офисни данни изборът е или OpenDocument, или
279форматът на Microsoft базиран на XML.</para>
280
281</listitem>
282
283<listitem>
284
285<para><emphasis role="strong">Спецификация</emphasis>. В края на
286краищата всички формати изчезват. Имаше време, когато
287<emphasis>всеки</emphasis> използваше WordStar за текстообработка. В
288момента вече даже няма филтър за прочитане на неговия формат. За
289щастие форматът на WordStar е близък до ASCII и по този начин може да
290се възстанови почти изцяло. Днес не можах да отворя няколко важни
291файла във формат PowerPoint, версия 4 в днешната версия на PowerPoint,
292което е недопустимо за мен, а правителствата мислят в десетилетия и
293векове. И все пак загубата на информация се случва, защото все още
294няма спецификация за (вече безнадеждно остарелите) формати на
295Microsoft Office. Ако няма спецификация, значи, че няма
296стандарт. </para>
297
298<para>Като забележка: програмният мениджър в Microsoft - Адам Бар
299предложи <ulink
300url="http://www.proudlyserving.com/archives/2005/09/an_open_letter.html">
301да бъде публикувана спецификацията за остарелите двоични офисни
302формати на Microsoft Office</ulink>. Това може
303<emphasis>много</emphasis> да подобри взаимната съвместимост, и ако от
304фирмата направят това (по начин, по който да позволи на всеки
305конкурент да реализира програмно форматите), аз ще бъда много доволен.
306Това със сигурност ще е от голяма полза, стига всеки конкурент да може
307да ползва форматите (за разлика от текущото лицензиране на базираните
308на XML формати на Microsoft). Вече даже не е ясно дали Microsoft е
309<emphasis>наистина</emphasis> в състояние да ограничава лиценза,
310понеже не би трябвало да може да се патентоват неща, които вече
311съществуват в публичното пространство над една година. Очевидно
312публикуването на стандартите няма да донесе същите ползи като XML, но
313може да означава, че преминаването към XML може да стане с по-бавно
314темпо (понеже ще има по-малка загриженост за загубата на данни, което
315е един от сериозните проблеми днес). За съжаление нямам никакви данни,
316че Microsoft ще публикуват стандартите.</para>
317
318</listitem>
319
320<listitem>
321
322<para><emphasis role="strong">Обслужване и поддръжка на стандарта от
323неутрален източник, за предпочитане - уважавана и вече съществуваща
324стандартизираща институция</emphasis>. OpenDocument е разработен и се
325поддържа от независима институция за стандартизация (OASIS). OASIS е
326дори упълномощена да подава спецификациите си директно в
327международната организация за стандартизиране - ISO. Дори Microsoft са
328член на OASIS. Със сигурност не могат да твърдят, че не са запознати с
329OpenDocument. Microsoft даже не са <emphasis>започнали</emphasis>
330стандартизационен процес за собствения си формат. През май
3312004г. Европейският съюз изрично каза на Microsoft да се включи в
332усилията по стандартизация на OpenDocument, и че ЕС ще приемат, че
333<quote>победителят</quote> е този, който стане международен стандарт.
334На този етап Microsoft бяха вече прекалено закъснели - те изпуснаха
335влака на стандартизацията, който пристигна на крайната си спирка с име
336OpenDocument. Патрик Ганон, президент и изпълнителен директор на
337OASIS, отбеляза, че
338<ulink url="http://www.govtech.net/news/news.php?id=96645">
339<quote>много европейски правителства обмислят да наложат подобна
340политика [да изискват OpenDocument, подобно на
341Масачузетс]</quote></ulink>, което ще бъде разглеждана тема при
342дискусиите на европейския форум за приемана на стандартите на OASIS,
343който ще се проведе в Лондон на 17 октомври 2005г.</para>
344
345</listitem>
346
347<listitem>
348
349<para><emphasis role="strong">Участие в разработката на стандарта на
350множество доставчици и потребители</emphasis>. Единственият начин да
351сме сигурни, че всички критично важни нужди на потребителите и
352проблеми на доставчиците са били покрити, е да има много и различни
353организации, които съвместно са разработили спецификацията, като са
354приемали и разглеждали публичните забележки. Форматът на Microsoft
355базиран на XML не е такъв - разработката му е изцяло контролирана от
356Microsoft. Това е огромен недостатък за нещо, което трябва да се
357използва в целия свят, за неограничен период от време, за документи,
358които ще струват трилиони долари. Въпреки че първите предварителни
359версии често се създават от един човек или от малка група хора,
360<emphasis>трябва</emphasis> да има разглеждане от широка група, за да
361се получи добър финален резултат.</para>
362
363</listitem>
364
365<listitem>
366       
367<para><emphasis role="strong">Множество програмни
368реализации.</emphasis> В момента вече има множество имплементации на
369OpenDocument, като скоро още много предстоят да бъдат огласени.
370Администрациите не искат да бъдат приковани към единствен доставчик,
371нито да принуждават гражданите си да бъдат зависими от единствен
372доставчик. Когато няма конкуренция, разходите стават неимоверно
373големи, а поддръжката изчезва. Само един производител наистина
374поддържа XML формата на Microsoft - Microsoft. Забележете, че
375множеството програмни имплементации са единствения начин да се
376проверите дали спецификацията наистина осигурява
377съвместимост. Организацията за стандартите в Интернет - IETF дори
378изисква това от своите стандарти. Microsoft започна да твърди
379глупости, като заяви, че OpenDocument е проектиран единствено за
380OpenOffice.org, но множеството вече съществуващи реализации показват,
381че това е лъжа.</para>
382
383</listitem>
384
385<listitem>
386
387<para><emphasis role="strong">Всеки да може да реализира
388спецификацията</emphasis>. Всеки може да имплементира OpenDocument, а
389това <emphasis>не е</emphasis> вярно за формата на Microsoft. Днес
390много хора и много програми трябва да имат достъп до данните в
391офисните документи. От критична важност е всеки да може да реализира
392офисния формат, особено като се има предвид, че това е причината за
393използването на XML.</para>
394
395<para>Изглежда този момент бива разбран най-трудно от някои хора,
396затова предоставям подробности, но крайният извод е следния: Microsoft
397лицензират формата си по начин, който казва следното: <quote>можете да
398го използвате безплатно, освен ако не сте конкурент.</quote> Това е
399хапче отрова за формат като този, защото администрациите
400<emphasis>искат</emphasis> конкуренция.
401</para>
402
403<para>
404<ulink url="http://blogs.msdn.com/brian_jones/archive/2005/08/31/458879.aspx">
405Самите Microsoft признават нуждата</ulink> от отворен формат, като
406казват: <quote>Преминаването към документни формати, които са
407отворени, документирани и безплатни за използване, всъщност е много
408полезно... [, защото води до това, че файловете Ви] изцяло Ви
409принадлежат [, така че] упражнявате контрол над тях.</quote> Чудесни
410думи! Обаче има думи, но трябва да има и дела - администрациите не
411винаги са глупави.  За да отговори на такива изисквания, всеки подобен
412формат трябва да може да бъде използван от <emphasis>която и да
413е</emphasis> собственическа програма и от <emphasis>който и да
414е</emphasis> софтуер с отворен код, или <emphasis>поне
415тези</emphasis>, които използват най-честите лицензи. Преди петнадесет
416години беше лесно да се пренебрегва софтуера с отворен код, но днес на
417пазара присъстват много такива решения. В днешно време правителствата
418не могат да изискват стандарт, който забранява имплементации
419лицензирани под най-популярните лицензи за софтуер с отворен
420код. Подобни дискриминиращи изисквания могат да доведат до съдебни
421дела срещу членове на правителството.</para>
422
423<para>Нека да бъдем директни: <ulink
424url="http://www.dwheeler.com/essays/gpl-compatible.html">най-популярният
425лиценз за софтуера с отворен код е Общия публичен лиценз (ОПЛ) на ГНУ,
426версия 2</ulink>, така че всеки офисен формат трябва да може да бъде
427реализиран от програма лицензирана според ОПЛ на ГНУ. <ulink
428url="http://www.dwheeler.com/essays/gpl-compatible.html">Тук е налична
429статистика за използването на ОПЛ</ulink>. Отново прегледах данните
430на 1 септември 2005г. <ulink
431url="http://freshmeat.net/stats/">Статистиката на сайта за софтуер
432Freshmeat</ulink> показва, че 67,41% от проектите използват ОПЛ,
433като следващия по честота е ПОПЛ (По-малкия ОПЛ на ГНУ) (6,06%), а на
434трето място е първоначалния лиценз на BSD (3,34%). Дори и да си
435представим, че всички лицензи извън ОПЛ са еднакви и ги съберем - те
436остават малцинство. Не всички поддръжници на софтуера с отворен код
437харесват или използват ОПЛ, но да правиш незаконно използването на
438толкова популярен лиценз без някаква добра държавническа причина, си е
439чиста лудост.</para>
440
441<para>Microsoft не са имали желание да лицензират продуктите си, така
442че всички да могат да ги ползват, затова и не са пожелали да изготвят
443спецификация, която да е подходяща за употреба за нуждите на
444администрацията. Вместо това Microsoft винаги са искали да публикуват
445спецификация, която да не може да бъде използвана от някои от
446основните й конкуренти, чрез странни юридически лицензионни клаузи,
447които да предотвратят съвместимостта и конкуренцията. Например
448<ulink url="http://www.eweek.com/article2/0,1759,1829728,00.asp">
449форматът базиран на XML на Microsoft, не може да бъде имплементиран от
450програми лицензирани по условията на ОПЛ на ГНУ</ulink>. Според
451законодателството на САЩ, Microsoft има правото да създава
452спецификации, които изключват конкуренцията, но не трябва да се правят
453на изненадани, когато хората решат да не ползват подобни спецификации.
454Особено като се има предвид, че в момента има офисни програми, които
455според условията на Microsoft не могат да ползват форматите й (поне
456Gnumeric и AbiWord използват ОПЛ, OpenOffice.org използва сходния с
457ОПЛ - ПОПЛ и също не е ясно дали може да ползва формата на
458Microsoft). Няма причина на тези участници в пазара да им бъде отказан
459достъп до него. Спомнете си, че основната причина за формати базирани
460на XML е <emphasis>всеки</emphasis> да може да ги чете и да записва в
461тях, ако иска.</para>
462
463<para>Тъкмо обратно е положението при OpenDocument - тази спецификация
464може да бъде използвана независимо лиценза на софтуера - дали е
465собственически или с отворен код, в това число ОПЛ на ГНУ, както и
466офисните програми на Microsoft по текущия им лиценз. Така че
467OpenDocument е свободен формат и всеки може да го реализира,
468включително и Microsoft... докато форматът на Microsoft базиран на XML
469не позволява това.
470<ulink url="http://blogs.msdn.com/brian_jones/archive/2005/08/31/458879.aspx">
471Твърденията на Microsoft, че OpenDocument е<quote>ненужно
472рестриктивен</quote> са пълни безсмислици</ulink> - нещата стоят точно
473обратното. Бих казал, че само тази причина по себе си е напълно
474достатъчна да дисквалифицира формата на Microsoft базиран на XML от
475всякакво внимание от страна на всяко правителство, независимо
476качествата на стандарта, защото този стандарт не дава свободата на
477потребителите си да изберат каква програма или система да ползват.
478Microsoft просто се опитват да предотвратят появата на конкуренция.
479<ulink
480url="http://europa.eu.int/idabc/en/document/2592/5588">Европейския
481съюз</ulink>, <ulink
482url="http://www-128.ibm.com/developerworks/blogs/dw_blog_comments.jspa?blog=384&amp;entry=83074">Боб
483Сютър от IBM</ulink> и много други предупреждават да не се ползва
484такъв формат. Още по-малко са шансовете други страни да приемат
485формата на Microsoft базиран на XML, защото за Масачузетс Microsoft
486може да е национална компания, докато за другите страни Microsoft ще е
487чуждестранна компания. Другите правителства <emphasis>няма да бъдат
488въобще заинтересувани</emphasis> да забранят конкуренцията за една
489чуждестранна компания.</para>
490
491<para>Крис от Масачузетс набляга на това, че този щат не преминава
492поради икономически причини към отворени стандарти, а за да защити
493интересите на гражданите си да имат отворен и свободен достъп до
494публичните документи за вечни времена. <quote>Това, от което избягахме
495на този етап, е използването на собственически стандарт. Ние искаме
496стандарти, които са публикувани и нямат юридически забрани за
497ползване. Също така ние не искаме два стандарта.</quote></para>
498
499<para>Може би една аналогия ще помогне да се изяснят нещата. Бих
500предположил, че от Microsoft ще бъдат много нещастни, ако
501администрацията на Масачузетс наложи в щата да се използва само
502софтуер под ОПЛ. Дори ако Масачузетс решат такова нещо, биха могли да
503се обосноват с предимствата на прозрачността на кода. (Не се опитвам
504да доказвам, че Масачузетс трябва да направят това, говоря
505хипотетично, за да демонстрирам тезата). Тъкмо обратното е при
506Microsoft, които искат в Масачузетс да се наложи
507<emphasis>забрана</emphasis> на използването на софтуер лицензиран
508според ОПЛ в пакетите с офисни програми. Няма добра държавническа
509причина да се направи такова нещо, вместо това има много добри причини
510за защитата на конкуренцията това да не се прави. Особено като се има
511предвид, че вече има готова алтернатива - международен стандарт, който
512вече е реализиран многократно, включително от няколко
513висококачествени, свободно достъпни реализации (което дава на щата
514широка гама от избор). Впечатлението ми е, че Масачузетс наистина се
515се опитали да работят с Microsoft, за да ги накарат да променят
516лиценза на нещо, което е по-приемливо, така че Microsoft да не бъде
517дисквалифицирана. И въпреки това Microsoft продължават да се опитват
518да пробутат лиценз на спецификацията си, който забранява
519конкуренцията. Да се очаква една администрация завинаги да забрани
520употребата на конкуриращи се пакети от офисни програми е абсурдно и
521Microsoft е трябвало да знаят това. Всъщност си мисля, че те са знаели
522това, просто са се надявали никой да не забележи.</para>
523
524</listitem>
525
526<listitem>
527
528<para><emphasis role="strong">Евтини програмни реализации</emphasis>.
529Не всеки разполага с неограничени средства. Публичният сектор трябва
530да си взаимодействат с хора, които са бедни, самите администрации
531често не разполагат с много пари. За OpenDocument това не е
532проблем. Някои негови имплементации могат да бъдат придобити безплатно
533(особено OpenOffice.org и KDE KOffice), начинът на лицензиране на
534които позволява това да продължи неограничено във времето. Това са
535хубави програми, не са нискокачествен демонстрационен софтуер. Дори да
536изберете имплементация, която струва пари (например StarOffice или
537Microsoft Office с програмна приставка за OpenDocument), определено
538сте на печалба, защото наличието на безплатни алтернативи е естествен
539ограничител на цената за платените пакети. Няма да имате подобен
540късмет с формата на Microsoft базиран на XML. Той е наличен единствено
541в последната версия на Microsoft Office. Всъщност, тяхното лицензиране
542е внимателно направено, за да се предотвратят най-вероятните източници
543на конкуренция (форматът е <quote>свободен</quote> стига да не сте
544истинска конкуренция). За да използвате формата на Microsoft ще трябва
545да актуализирате софтуера на големи групи хора, което ще доведе до
546много големи разходи. Въобще не може да се говори за конкуренция между
547форматите. А има и нещо по-лошо - понеже никой освен Microsoft не
548поддържа формата им базиран на XML, този формат ще остане скъп за
549използване поради липсата на конкуренция, особено ако още хора се
550опитат да го използват. Това се превръща в самоизпълняващо се
551предсказание - ако още хора се опитат да използват техния стандарт,
552Microsoft ще бъдат изкушени да вдигнат цената му (за да извлекат още
553по-голяма печалба), което в дългосрочна перспектива ще накара хората
554да престанат да го използват.</para>
555
556</listitem>
557
558<listitem>
559
560<para><emphasis role="strong">Вече има поддръжка на
561OpenDocument.</emphasis> OpenDocument вече е публикуван и реално се
562използва, което намаля риска. Всъщност OpenDocument бе разработен на
563базата на уроците научени от по-стария формат на OpenOffice.org
564(форматите не са еднакви, но са подобни, а промените бяха направени на
565базата на дискусии и широк преглед.) При варианта на Microsoft -
566пълният им формат дори не е пробван в практиката (това се очаква да
567стане скоро), базиран е на предходна разработка за Microsoft Office
5682003, но никога не е служил като основния формат на Microsoft Office,
569не поддържа критично важни компоненти като PowerPoint, а по-старите
570версии не поддържат цялата функционалност на продукта. Поддръжката на
571OpenDocument вече е налице и изглежда е по-зряла, особено като се има
572предвид поддръжката от страна на множество производители. Все още не
573съм видял никакво доказателство за значима поддръжка от страна на
574други производители за форматите на Microsoft базирани на XML.</para>
575
576</listitem>
577
578</orderedlist>
579
580<para>Историята изглежда ясна. Microsoft заложиха на факта, че понеже
581повечето потребители на офисни програми използват техния пакет,
582потребителите биха избрали формата на Microsoft базиран на XML
583<emphasis>въпреки, че този формат не отговаря на изискванията на
584клиентите</emphasis>. Изглежда, че от Microsoft са се надявали, че
585чрез залагане на труднооткриваеми капани в своите лицензи, те биха
586изключили бъдеща конкуренция, ако успеят да направят лиценза на
587формата да изглежда достатъчно отворен, за да се заблудят хората от
588администрациите.  Възможно е да да са очаквали, че хората няма да
589разгледат различните възможности за избор, което е странно
590предположение като се има предвид, че тук са заложени толкова много
591пари и данни. Хората от администрациите често са претоварени от
592работа, но също така е вярно, че има много умни хора в
593администрациите.</para>
594
595<para>Хората в публичния сектор могат да работят и много умно, особено
596когато получават добри съвети отвън. Преди няколко години тайни
597документи на Microsoft, които сега са известни като <ulink
598url="http://www.opensource.org/halloween/halloween1.html">Halloween I
599(Вси светии I)</ulink> и <ulink
600url="http://www.opensource.org/halloween/halloween2.html">Halloween II
601(Вси светии II)</ulink>, изтекоха пред широката публика. Тези
602документи са били изготвени в сътрудничество с ключови хора в
603Microsoft. Крайният извод от тях е препоръката Microsoft да подтиска
604конкуренцията <quote>като де-стандартизира</quote> протоколи (да
605създава собственически формати, които да не могат да бъдат използвани
606от други) и като атакува конкурентите си с патентни дела.  От този
607момент много наблюдатели следиха внимателно и <ulink
608url="http://www.eweek.com/article2/0,1759,1829728,00.asp">предупреждаваха,
609когато Microsoft се опитват да <quote>наложат</quote> формати, чиито
610условия за ползване пречат на конкуренцията</ulink>.</para>
611
612<para><ulink
613url="http://comment.zdnet.co.uk/other/0,39020682,39216101,00.htm">
614ZDNet достигна до подобни заключения</ulink>, и заяви, <quote>[когато]
615съществуват отворени стандарти, които са в състояние да поддържат
616дейностите на администрацията, трябва да се направи избор, който не е
617дискриминиращ. Достъпността за колкото се може по-широк кръг от
618граждани и организации е първостепенна отговорност за всяко
619правителство.</quote> <ulink
620url="http://europa.eu.int/idabc/en/document/2592/5588">От Европейския
621съюз се изказаха по подобен начин:</ulink> <quote>Поради специфичната
622си роля в обществото, обществения сектор трябва да избягва ситуацията,
623в която един продукт се налага на всеки, който взаимодейства с
624администрацията по електронен път. По подобен начин, всеки документен
625формат, който не дискриминира срещу участници в пазара и който може да
626бъде реализиран на множество платформи, трябва да бъде насърчен. Така
627общественият сектор трябва да избягва всеки формат, който не гарантира
628равни възможности за участниците на пазара да реализират програмно
629приложения за обработка на документи в този формат, особено когато
630това може да наложи избор на продукт от страна на гражданите или
631фирмите. В това отношение инициативите за стандартизация ще осигурят
632не само справедлив и конкурентен пазар, но също ще помогнат да се
633запазва съвместимостта между изготвените решения, като подпомага
634конкуренцията и нововъведенията.</quote></para>
635
636<para>Потребителите, които в този случай са правителства, просто
637избраха да не приемат произволните условия, които Microsoft решиха да
638предложат. Това е логично, малко хора подписват празен лист хартия!
639Вместо това те разгледаха алтернативите, намериха такава, която
640удовлетворява техните нужди и я избраха. В момента администрациите
641започват официално да заявяват изискванията си във вид на
642производствени спецификации, така че всеки доставчик да може да
643удовлетвори тези нужди. Доставчиците са свободни да изберат дали да
644поддържат съответната спецификация и да се конкурират на базата на
645цена, функционалност, гъвкавост, отговаряне на обществените цели и
646т.н. Производителите са свободни и да не влизат в конкурентната
647обстановка и автоматично да загубят. С други думи администрациите
648могат да направят това, което обикновено правят - да наложат честни и
649справедливи изисквания, които всеки да може да покрие, и след това да
650се ползва решението на този доставчик, който най-добре отговаря на
651изискванията (в този случай - съвместим стандарт). Това не е политика
652срещу Microsoft, от години администрациите изрично са молили фирмата
653да разработи съвместно с други играчи формати, които всички да могат
654да използват. Microsoft могат да реализират в програмите си избрания
655стандарт - OpenDocument.</para>
656
657<para>Въпреки, че останалата част от организациите имат различни нужди
658от администрацията, на тези организации <emphasis>се налага да
659работят</emphasis> с публичния сектор, така че държавните решения
660понякога имат многократен ефект. Недържавните организации също
661притежават документи, които трябва да могат да се използват и в
662бъдеще, фирмите също искат по-ниските цени и по-високото качество,
663които са резултат от конкуренцията. Така че със започването на
664обявяването на административните решения в тази специфична област е
665напълно логично да се очаква, че голяма част от икономиката ще я
666последва. Вярно е, че Масачузетс не може да промени света, но този щат
667има същите проблеми както повечето големи администрации и е логично да
668се прогнозира, че щом в Масачузетс са направили такъв избор, другите
669администрации ще го повторят.</para>
670
671</section>
672
673<section><title>И така - добър ли е OpenDocument?</title>
674
675<para>Дали OpenDocument е добър? Да. На кратко, спецификацията на
676OpenDocument е наистина добра. Статията <ulink
677url="http://www.groklaw.net/article.php?story=20050130002908154"><quote>Бъдещето
678е открито: Какво е OpenDocument и защо това те интересува</quote> от
679Даниел Карера</ulink> дава информация за предимствата на
680OpenDocument. <ulink
681url="http://www.tbray.org/ongoing/When/200x/2004/09/24/SmartEC">Тим
682Брей също прави интересен коментар</ulink>. <ulink
683url="http://en.wikipedia.org/wiki/OpenDocument">Статията за
684OpenDocument в Уикипедия</ulink> съдържа интересна информация.</para>
685
686<para>Понякога човек може да научи много за едно нещо от начина на
687създаването му, както и от това, кои са създателите. Това важи и в
688този случай. OpenDocument е създаден от много разработчици на офисни
689пакети, включително програмистите на <ulink
690url="http://www.openoffice.org/">OpenOffice.org</ulink>, StarOffice,
691KOffice от KDE и Word Perfect (Corel). Освен тях в изработването на
692спецификацията бяха включени и много от основните потребители, за да
693могат те да са сигурни, че нуждите им ще бъдат удовлетворени. Boeing
694участва - те имат големи и сложни документи, така че участието им
695осигури сигурността, че големите и сложни документи ще бъдат
696поддържани добре. Една група за превод на Библията също помогна, те
697имат много сложни лингвистични нужди, включително многоезични
698документи и необичайни езици. Като резултат OpenDocument се справя
699великолепно с нуждите на интернационализацията. Публичното разглеждане
700и коментари също бяха позволени. Аз се възползвах от тази възможност и
701доброволно пратих коментарите си, както направиха и много
702други. Екипът за изготвяне на спецификацията използва за основа вече
703съществуващ формат базиран на XML (този на OpenOffice). Това им даде
704огромно предимство пред Microsoft, чиято предишна работа по XML за
705офисните им документи не покриваше ключови области (например
706PowerPoint). Това е пътят да се получи добра и дълготрайна
707спецификация - започва се с нещо съществуващо и се включват много
708участници с най-различни нужди, за да се коригират всички налични
709проблеми.</para>
710
711<para>Сравнете сега OpenDocument с формата на Microsoft базиран на
712XML. Последният път, когато го проверявах, абсолютно обикновени,
713изцяло офисни документи можеха да съдържат двоични обекти, които
714зависят от Microsoft Office и Windows (напр. OLE), а те нямат цялостна
715документация.</para>
716
717<para>Въпреки, че не участвах в комитета по изработката на
718OpenDocument, аз прочетох спецификацията по време на периода за
719публичен преглед и изпратих малко коментари. Като цяло бях доволен от
720спецификацията - доста хубави неща могат да се кажат за нея. За
721стандарт тя е много лесна за четене. Внимателната изработка, която е
722била следена от много хора, си проличава като резултат. Спецификацията
723даже е много по-кратка, защото са преизползвани вече съществуващи
724стандарти, а не са измисляни нови (което в повечето случаи е добра
725идея). OpenDocument не е съвършен, никой продукт на човешката дейност
726не е. В частност, не са доспецифицирани формулите в електронните
727таблици. Форматът <emphasis>покрива</emphasis> електронните таблици,
728включително форматирането, обобщаващите таблици, данни и още много
729други неща, дава примери за верни формули, но не дефинира в изрични
730подробности действителния формат на изчисляемите формули в
731електронните таблици.  Проблемът е в недостатъчната спецификация, а не
732че съществуващата спецификация е лоша. За простите електронни таблици
733тя е достатъчна като начало. Според мен това е слабост, затова
734доброволно разработих документ на име <ulink
735url="http://www.dwheeler.com/openformula"><quote>OpenFormula</quote></ulink>. Във
736всеки случай, това е лесен за разрешаване проблем, определено е
737по-лесно да се коригира това, отколкото бъркотията забъркана от
738Microsoft. И понеже вече има множество програмни реализации на
739OpenDocument, проблемите му вече са ясни и се решават. Сравнете това
740положение със запретителните лицензи на Microsoft, които не позволиха
741появата на тестване от страна на множество производители и
742потребители, което е задължително условие за добър стандарт, който ще
743устои на времето.</para>
744
745</section>
746
747<section>
748
749<title>Какво може да направи Microsoft?</title>
750
751<para>В момента Microsoft е в леко затруднение. Светът вече започна да
752преминава към OpenDocument, а и с поддръжката на формата от толкова
753други доставчици, няма реална нужда да се търси негова
754алтернатива.</para>
755
756<para>Ако Microsoft решат изведнъж да подложат формата си на
757стандартизация, ще се изправят пред множество проблеми. Понеже
758форматът не е разработен от множество доставчици и потребители, ще са
759необходими години, за да бъде прегледан и да се коригират неизбежните
760проблеми, които се появяват, когато работиш в изолация, а тези години
761ги няма, те са вложени <emphasis>именно</emphasis> в OpenDocument,
762който вече е тук. От Microsoft могат да си наемат отбор, който да се
763преструва, че прави <quote>независим</quote> анализ, а всъщност това
764да са хора, на които им плаща все същия производител.  Ала и тогава
765резултатът от тяхната работа едва ли ще е добър. Аз се съмнявам, че
766Microsoft въобще ще заинтригува общността по стандартизация, защото
767стандарт вече има и няма нужда същата работа да се прави втори
768път. Всичко това презумира, че Microsoft ще коригират проблемите по
769лицензирането си, което не изглежда вероятно. Всичко това е възможно
770да се случи, но те забавиха встъпването си в процес на стандартизация
771толкова дълго, че изобщо не е ясно дали някой въобще вече се
772интересува от стандартизация на техния формат. В частност - трудно е
773да си представим, че другите производители на офисни пакети ще се
774заинтригуват, защото те вече са инвестирали години в създаването на
775един чудесен формат. Вероятно е производителите да отговорят на
776формата на Microsoft базиран на XML подобно на репликата от Monty
777Python - <ulink
778url="http://www.redmonk.com/sogrady/archives/000732.html"><quote>Много
779е хубавичък, но ние вече си имаме.</quote></ulink> А без участието на
780множество производители, които <emphasis>създават</emphasis> офисни
781пакети, този тип стандартизация ще бъде определена (съвсем правилно)
782като симулация.</para>
783
784<para>Microsoft могат да решат и да използват единствено собствения си
785формат базиран на XML, но понеже никой друг не може да го чете
786(включително повечето текущи инсталации на техните офисни програми), а
787хората вече са стандартизирали ползването на OpenDocument вместо това,
788потребителите могат просто да разберат, че не искат последната версия
789на Office, освен ако Microsoft не побърза и не използва
790стандарта. Силният натиск може да доведе до неизползване на новата
791версия на Microsoft Office, вместо да стимулира хората да преминат към
792този продукт.</para>
793
794<para>Една от основните възможности за използване на формата на
795Microsoft базиран на XML е той да послужи като основа за отделна
796програма, която да преобразува техния формат в OpenDocument. Ако
797офисен пакет, който е лицензиран под лиценз като ОПЛ - нещо, което не
798се харесва на Microsoft, включи такава възможност, Microsoft могат да
799се възползват от лиценза си и силно да му попречат. Но ако става дума
800за отделна програма, не е ясно какво биха направили от Microsoft. Те
801биха могли да забранят ползването на такъв конвертор, но това не би
802попречило на конкуренцията им, а освен това такова действие ще разкрие
803на всички, че тяхното лицензиране е антиконкурентно, без действието да
804е нанесло вреда на доставчиците на офисни пакети. (Разкриването, че
805условията са антиконкурентни, може да има смисъл от бизнес гледна
806точка, ако можеш да накараш конкуренцията си да излезе от пазара,
807преди законоприлагащите институции да реагират, но няма никакъв
808смисъл, ако действието те прави отговорен за нанесени вреди, без да е
809навредило на конкуренцията). Ако те не попречат на ползването на
810програмата за преобразуване на форматите, тя ще помогне на
811потребителите още по-бързо да мигрират към нещо различно от Microsoft
812Office.</para>
813
814<para>Изпитвам истинско съжаление към хора като <ulink
815url="http://blogs.msdn.com/brian_jones/">Брайън Джоунс от
816Microsoft</ulink>. Те са вложили част от своя живот, за да вкарат
817формат базиран на XML в Microsoft Office и са се постарали този формат
818да е поне частично отворен. А изглежда хората, които взимат решения в
819Microsoft, са си забили сами нож в гърба. Силно се съмнявам, че хора
820като Брайън Джоунс са взели юридическите решения, които изглежда
821доведоха до поражението на формата на Microsoft базиран на XML.  Те не
822трябва да бъдат осъждани заради тези решения.</para>
823
824<para>Всъщност няма необходимост това задължително да навреди на
825Microsoft. Всеки може програмно да реализира OpenDocument, така че
826Microsoft могат лесно да добавят код към Microsoft Office и той да
827поддържа OpenDocument. Лесно е да се направи, но ще могат ли те да си
828преглътнат гордостта и да ощастливят своите потребители? Надявам се
829това да стане. Някой така или иначе ще го направи. OpenOffice.org може
830да се използва като филтър, ако няма друго решение. Има инструменти за
831преобразуването на XML към XML (например XSLT), които трябва да
832облекчат този процес. Подозирам, че ако Microsoft добавят добро
833взаимодействие с OpenDocument към офисния си пакет, много хора биха си
834го купили. От друга страна, ако се наложи хората да ползват
835OpenOffice.org като програмна приставка към Microsoft Office, същите
836тези хора ще започнат да се питат защо въобще им е необходим Microsoft
837Office.</para>
838
839<para>Microsoft са свободни да решат какво ще правят, но същата
840свобода имат и техните клиенти. Клиентите искат един напълно отворен
841стандарт, а Microsoft решиха да не отговорят на изискванията на
842клиентите си. Ако Microsoft продължават с това си държане, трябва да
843очакват и отлив на клиенти - пазарът работи така. Не могат да твърдят,
844че не са знаели, че клиентите им искат напълно отворени
845стандарти. Администрациите повтарят това от десетилетия. Microsoft
846знаят правилата, просто са решили да не ги спазват.</para>
847
848</section>
849
850<section>
851
852<title>Ама това не може да се случи!</title>
853
854<para>Всъщност може. Един пазарен лидер може да се окаже, че не
855отговаря на исканията на клиентите си и тогава или ги удовлетворява,
856или напуска пазара. Това вече се е случвало многократно. Microsoft
857решиха в този случай да игнорират стандартите и затова ще трябва да
858настигнат останалите, ако възнамеряват да се конкурират с тях. Те са
859свободни и да не го направят, и ако пренебрегват клиентите си да си
860понесат последствията. Историята ни посочва някои примери, така че
861нека да им хвърлим един поглед.</para>
862
863<para>В края на 80-те и до 1995 Microsoft не приемаше стандартите на
864Интернет - TCP/IP (както по-късно - стандартите на Световната мрежа -
865WWW) и се опитаха да накарат всички да използват техните
866собственически протоколи за мрежова свързаност. Въпреки че всички
867използваха клиентски машини базирани на Microsoft, пазарът отхвърли
868техните стандарти за мрежите и си слагаха програмни приставки или
869преставаха да ползват продуктите на Microsoft. От фирмата изведнъж
870усетиха, че клиентите им си отиват и по-такъв начин Microsoft щеше да
871се окаже напълно маргинализирана. През 1995 Бил Гейтс нареди на
872войските си да направят обратен завой и да побързат да осигурят много
873по-добра поддръжка на TCP/IP и WWW. Тя не беше достатъчно добра по
874това време, но за доста кратък период те успяха да реализират поне
875нещата, които им позволиха да останат конкурентни. Microsoft от дълго
876време е много силна компания, но не е всесилна. Когато пазарът тръгне
877в посока към важни стандарти осигуряващи съвместимост, обикновено
878Microsoft смогват на края да ги поддържат, дори и да са се опитвали да
879продават своите си алтернативи.</para>
880
881<para>Всъщност вече се е случвало пазарните лидери <emphasis>точно в
882тази</emphasis> ниша да бъдат прегазени. WordStar, Word Perfect,
883VisiCalc, Lotus 1-2-3 и dBase - всички са били офисни продукти
884доминиращи на пазара по някое време и са били поддържани от компании,
885които са били силно мотивирани да останат водещи на пазара. Всички те
886загубиха, защото пренебрегваха нуждите на клиентите си като
887преминаването към 16-битови компютри, графичния потребителски
888интерфейс или просто стабилност. Потребителите искат да се премине към
889стандартен формат базиран на XML за офисните данни, за да може
890<emphasis>всеки</emphasis> да ги имплементира. Потребителите искат
891това все по-силно. Те са още по-мотивирани сега, защото това е
892страничен ефект от цялостната мрежова свързаност: при това положение
893всеки трябва да може да взема и да извлича различни данни, по
894най-различни нови начини, така че има нужда от формат, който всички да
895могат да поддържат. Microsoft просто не са взели това достатъчно на
896сериозно.</para>
897
898<para>Очевидно е, че дори да държиш днес пазара в ръцете си, няма
899никакви гаранции, че това ще е така и в бъдеще. Книгата на Дейвид
900Халберстам <quote>Разплатата</quote> дава друг такъв пример от
901автомобилостроенето: <quote>Тримата големи производители на коли в САЩ
902си мислеха, че могат да диктуват на пазара, който са «пленили», какво
903да се купува, но гражданите на САЩ им показаха, че това не е така през
904средата на 70-те. Единствените оцелели от тази ера на тежки и огромни
905коли със задно предаване (макар и в умален и много подобрен вариант)
906са моделите Ford Crown Victoria/Mercury Grand Marquis и Lincoln Town
907Car. Всяко друго возило е някаква модификация на т.нар. шаси
908K-car.</quote> <!--
909http://www.groklaw.net/comment.php?mode=display&sid=20050911201041458&title=You+guys+are+pretty+optimistic&type=article&order=&hideanonymous=0&pid=357707#c357727
910--></para>
911
912<para>Може ли група доставчици да победят една голяма компания?
913Естествено. Погледнете войната на стандартите при видеокасетите през
91480-те - VHS срещу Sony Betamax. Sony бе голяма компания, която се
915опита да контролира индустрията, чрез формата, който създаде. Но
916останалата част от индустрията реши да използва VHS, което позволи
917появата на много доставчици (Sony здраво контролираше, кой може да
918произвежда апаратура базирана на Betamax, докато спецификацията на VHS
919бе много по-открита за използване от страна на другите производители.
920) Групата от поддръжници на VHS започнаха бързо да се конкурират един
921с друг, като всички продължиха да ползват стандарта, клиентите
922започнаха да предпочитат стандарта, при който имаше конкуренция на
923доставчиците и групата около VHS просто завзеха пазарния дял на
924Betamax. В английския език даже се появи жаргонен израз на базата на
925тази случка: <quote>to betamax</quote> (да се избетамакся) означава
926<quote>да заложа на собственически стандарт, който бива пометен на
927пазара от друг формат, който позволява конкуренция при
928производителите</quote>. Това не изчерпва всичко в тази случка,
929разбира се, но моята цел бе да покажа, че да си голям не означава, че
930всеки твой продукт ще бъде приет от пазара. Фактът, че даже се е
931появил жаргон за това трябва да Ви покаже и нещо друго - от време на
932време някой доставчик ще се опита да изиграе този номер. Големите
933компании често се изкушават (от алчност) да се опитат изцяло да
934контролират един пазар чрез собственически формат. Тогава другите
935производители (които се страхуват, че ще бъдат изтикани извън пазара)
936се обединяват с потребителите (които се страхуват, че ще остане един
937единствен доставчик) и те заедно разработват и разпространяват формат,
938който не е толкова затворен. В дългосрочен аспект стандартите, които
939са разработени широко печелят, защото потребителите са тези, които
940правят крайните решения, а малко са потребителите, които искат да са
941зависими от единствен доставчик. Разностранното участие в създаването
942на един формат спомага за посрещането на всички важни нужди. В дадения
943случай Microsoft се избетамаксиха, а това лошо.</para>
944
945<para>Microsoft даже открито признават, че клиентите не обичат да са
946оковани към единствен доставчик поради формата на офисните документи.
947Проблемът е, че Microsoft непрекъснато твърдят, че форматът им няма да
948причини това. Никой независим оценител не е на мнението на Microsoft,
949нещо повече - някои от тях публикуваха доклади, в които обясняват
950точно поради каква причина Microsoft не са покрили и минималните
951изисквания.</para>
952
953<para>Винаги ли официалните стандарти печелят на пазара? Разбира се,
954че не! Много стандарти са се проваляли в миналото, защото не са имали
955реализации, реализациите са им били слаби или пък са били много
956по-скъпи от конкуренцията си. Но никой не твърди, че сага ситуацията е
957такава. Включително <ulink
958url="http://www.sec.gov/Archives/edgar/data/789019/000119312505174825/d10k.htm#tx69164_3">във
959финансовия доклад на Microsoft за периода свършващ през юни 2005 се
960признава, че конкуренцията, на OpenOffice.org в частност</ulink>, е
961рисков фактор за тях. Основните причини, поради които се случва
962стандартите да не спечелят, не са на лице в случая. От друга страна са
963налице всички признаци, че лидерът на пазара ще хлътне с двата крака,
964в това число - пренебрегването на критично важни потребителски
965изисквания и опит за налагане на собственически стандарт срещу отворен
966стандарт, който се поддържа от много производители и е приет от
967потребителите.
968
969<!-- Именно при същите условия VHS победи Betamax, а протоколите на
970Интернет - TCP/IP победиха мрежовите протоколи на . -->
971</para>
972
973
974<para>Няма съмнение, че този процес ще коства пари. Всеки преход, дори
975и малък - като преминаването към нова версия на същия продукт, струва
976пари. Всичко това са еднократни разходи, докато запазването на
977текущото положение ще доведе до загуба на още данни. Вместо това като
978се каже на всички <emphasis>в момента</emphasis> на къде отиват
979нещата, всички ще могат да се движат в едно направление (като се
980спечели време и се намалят рисковете и разходите). Уеб сайтът на
981Масачузетс -
982<ulink url="http://www.saugus.net/Dailies/daily_2005-09-01_1653/">
983Saugus.net</ulink> показва, че този преход няма да е толкова труден,
984колкото си го представят всички: <quote>Това въобще няма да повлияе на
985повечето от по-големите сайтове в системата на Saugus (понеже
986Saugus.net поддържа отворените формати общо взето от 1998г., когато са
987влезли в сила допълнителните разпоредби по закона Saugus, а новите
988училищни сайтове на Saugus като проектът TAHG вече са включили
989поддръжка на отворените стандарти).</quote> Със сигурност този преход
990ще изисква планиране, както всяка друга политика в сферата на
991информационните технологии, но за това си има хора, които се наемат да
992управляват инфраструктурите в ИТ.</para> 
993
994</section>
995
996<section> 
997
998<title>Извод</title>
999
1000<para>В момента изглежда, че OpenDocument е най-разумното и
1001най-нискорисковото дългосрочно решение, въпреки, че на пръв поглед
1002този резултат може да е изненадващ. Всеки пазарен лидер има повече
1003козове от другите играчи, но изглежда, че Microsoft силно са надценили
1004картите си в това раздаване.</para>
1005
1006<para>Старият формат на Microsoft Office е без спецификация и ще
1007продължи да води до загуби на данни, освен това не използва
1008предимствата на XML. Дори и Microsoft изоставят този формат. От друга
1009страна - новият формат на Microsoft, въпреки че е базиран на XML,
1010вместо да насърчава съвместимостта, ще я предотвратява. С това просто
1011не отговаря на типичните нужди на администрациите - рестриктивните
1012условия на лицензиране пречат на истинската конкуренция, а форматът
1013въобще не е минал през процес на стандартизация (а това бе поискано от
1014Европейския съюз и от други лица). Вярно е, че хората предпочитат
1015по-лесния начин, но само ако той отговаря на техните условия.</para>
1016
1017<para>Като огласяват целите си рано, администрациите, като тази на
1018Масачузетс, си улесняват постигането им, защото ранната разгласа дава
1019време на хората да планират прехода и на доставчиците да изпълнят
1020изискванията. Изглежда, че много администрации (включително тези в
1021Европа) стигат до същите изводи и по същите причини. Масачузетс не е
1022отхвърлил програмния пакет Microsoft Office, а само новия формат на
1023Microsoft базиран на XML. Вместо него щатът избра международния
1024стандарт. Дори и Масачузетс да не изпълни това решение (а това винаги
1025е възможно, като се има предвид как техническите аргументи, често се
1026надцакват от шуробаджинащината), изглежда, че другите организации ще
1027преминат на международния стандарт. Всъщност - полесражението ще се
1028премести на новия фронт: Европа.</para>
1029
1030<para><ulink
1031url="http://europa.eu.int/idabc/en/document/2592/5588">През 2004
1032Европа много ясно огласи исканията си</ulink>. В частност, те казаха
1033на Microsoft да обмисли <quote>ползата от това да подаде форматите си
1034базирани на XML към международна организация по стандартизиране, като
1035изборът на организацията е на Microsoft</quote> както и
1036<quote>публично да огласи и обещае, че ще публикува стандартите и ще
1037даде възможност на всички, без никаква дискриминация, да имат достъп
1038до бъдещите версии на спецификацията WordML</quote>. Европа също така
1039заяви, че ако <quote>може да се ползва единствен формат за
1040редактируеми документи, той трябва да се базира на консенсус между
1041производителите, което да бъде демонстрирано, чрез приемането на
1042стандарт за формата.</quote> Microsoft не успяха да усетят намека, не
1043преминаха процес на стандартизация и не осигуриха недискриминационен
1044достъп до формата си. Microsoft могат да се опитат да догонят влака в
1045последния момент, но е възможно клиентите просто да решат, че не е
1046задължително нуждите им да са задоволени. С всеки изминал ден това
1047става все по-съмнително. Администрациите в момента правят това което
1048са казвали - избират стандарта отговарящ на техните нужди.</para>
1049
1050<para>Аз не съм от вечните противници на Microsoft, мои приятели дори
1051работят в тази компания. Със сигурност бих похвалил добрите решения,
1052които правят. Но в този конкретен случай, мисля че изборът им беше
1053лош, а резултатът от него бе лесно предвидим. Предвиждането на
1054бъдещето си е трудна работа (или поне му се носи такава слава), тази
1055прогноза не е толкова сигурна, колкото фактът, че слънцето изгрява
1056всеки ден, но положението в момента въобще не е розово за
1057собственическия стандарт на Microsoft базиран на XML. Това че са
1058лепнали думата <quote>отворен</quote> в името му, въобще не го прави
1059отворен стандарт, а уговорката <quote>безплатен е, ама не за всичките
1060ми конкуренти</quote> днес не се приема от хората. Дори старите
1061двоични формати на Microsoft не са с толкова обременяващи
1062изисквания!</para>
1063
1064<para>Сигурно е, че ще има хора, които ще ползват новия формат на
1065Microsoft - не ми е такава тезата. Аз твърдя, че вече е напълно ясно,
1066че е много малко вероятно новите формати на Microsoft да доминират при
1067бъдещите офисни формати, подобно на начина, по който старите им
1068двоични формати са доминиращи днес, освен ако не се случи нещо
1069наистина изключително. Старите двоични формати на Word, Excel, и
1070т.н. са станали толкова вездесъщи, че на практика
1071<emphasis>всеки</emphasis> офисен пакет трябва да може да ги чете и да
1072записва в тях. Тази разпространеност, която не е подкрепена със
1073спецификация и е основана на ограничеността на двоичните формати, вече
1074е проблем. На практика тези стари формати са черна кутия, трудно се
1075обработват и прекалено много зависят от архаичните структури от ниско
1076ниво на старите версии на Microsoft Office. Често се случва дори и
1077последните версии на Microsoft Office да не успяват да прочетат този
1078формат. С обновяването на програмите, форматите стават все по-малко
1079четими за потребителите си. Понеже дори и програмите на Microsoft не
1080съумяват да прочитат надеждно старите версии на форматите, явно е че
1081този модел е фундаментално грешен. Това е причината за огромната
1082необходимост от стандартен формат базиран на XML.</para>
1083
1084<para><ulink url="http://blogs.zdnet.com/BTL/?p=1812">Дейвид Берлинд
1085от ZDNet мисли по подобен начин като мен:</ulink> <quote>Предчувствието
1086ми е, че има много държавни агенции, както наши, така и чуждестранни,
1087които внимателно следят тази игра на котка и мишка, игра която
1088Microsoft няма да спечелят</quote></para>
1089
1090<para>Няма да е технически трудно за Microsoft да се справят с тази
1091ситуация, просто трябва да добавят програмен код за поддръжката на
1092OpenDocument. Така или иначе вече поддържат формати като RTF, ASCII,
1093HTML, Word Perfect, както и много други. Истинският въпрос е може ли
1094Microsoft да преглътне гордостта си, за да задоволи нуждите на
1095клиентите си... или са готови да заложат бъдещето на цялата компания,
1096надявайки се, че клиентите им всъщност не ги интересува какви са
1097собствените им нужди? Да се надяваме, че гласът на разума ще надделее
1098и Microsoft просто ще започнат да поддържат единствения международен
1099стандарт в това отношение. Все пак става дума просто за един
1100формат.</para>
1101
1102<para>Няма съмнение, че Microsoft ще държат на своето си още известно
1103време, и ще се опитат да накарат <quote>всички да приемат и двата
1104формата</quote>. Обаче пак е невъзможно всички да приемат и двата
1105стандарта, защото лицензирането на Microsoft не позволява това. А и
1106няма смисъл да се ползват два формата за едно и също нещо. Ако ще има
1107единствен формат, потребителите ще искат всеки да може да се конкурира
1108реализирайки стандарта, без никакви ограничения.</para>
1109
1110<para>Няма ползва за Microsoft да се оплаква, че техният
1111собственически стандарт не бил избран.
1112<ulink url="http://news.zdnet.co.uk/software/linuxunix/0,39020390,39216391,00.htm">
1113Microsoft твърди, че OpenDocument е специфичен за OpenOffice.org
11142.0</ulink>, но това е невярно. <emphasis>Много</emphasis> програми
1115поддържат OpenDocument, да не говорим, че първата програма поддържаща
1116формата бе KOffice. Обратно е положението при формата на Microsoft,
1117където текущо само една компания има негова реализация. Освен това има
1118общо мнение, че форматът на Microsoft е специфичен за тях, както и че
1119Microsoft са взели сами всички решения по формата. Обвинението им може
1120да се отправи единствено към тях. На Microsoft бе казано, че
1121потребителите искат международен стандарт, който да може да се
1122използва от всички, без изключения. Това им се повторя <emphasis>от
1123години</emphasis>. Въпреки това Microsoft не желаят да доставят това,
1124което се иска от клиентите им. Сега други (по-настървени) доставчици
1125излязоха на сцената, за да задоволят нуждите на клиентите. Останалите
1126доставчици рискуват пазарният им дял да премине към тези, които
1127<emphasis>действително</emphasis> искат да задоволят нуждите на
1128клиентите си. Именно така функционират пазарите.</para>
1129
1130</section>
1131
1132<section>
1133<title>Допълнителна информация</title>
1134
1135<para>Още информация има в статии като
1136<ulink url="http://comment.zdnet.co.uk/other/0,39020682,39216101,00.htm">
1137<quote>Microsoft трябва да изостави текущата си политика за офисни
1138програми</quote> на ZDNet</ulink>,
1139<ulink url="http://www.tbray.org/ongoing/When/200x/2005/09/10/Mass-Opposition">
1140<quote>Мястото, където се взимаха решения в Масачузетс</quote> на Тим
1141Брей</ulink>,
1142<ulink url="http://www.eweek.com/article2/0,1759,1829728,00.asp">
1143<quote>Open XML е несъвместим с ОПЛ</quote> на Питър Гали</ulink> (в
1144изданието на eWeek от 20 юни 2005г.) и <ulink
1145url="http://blogs.sun.com/roller/page/webmink?entry=a_study_in_framing"><quote>Проучване
1146за взимането на решения</quote></ulink>. По-широк контекст е достъпен
1147в <ulink url="http://en.wikipedia.org/wiki/Open_Document">статията
1148посветена на OpenDocument в Уикипедия</ulink>. <ulink
1149url="http://www.informationweek.com/story/showArticle.jhtml?articleID=170700325">Според
1150Паула Руни от Information Week</ulink> случилото се не трябва да е
1151никаква изненада: <quote>Администрацията и софтуерната компания са в
1152хватка от две години по тези въпроси</quote>, през януари 2005г.  от
1153Microsoft заявиха, че ще облекчат лицензните си условия, но въпреки че
1154направиха няколко малки промени, те не коригираха лиценза на формата
1155си по начин, който да позволи на всички конкуренти да го
1156ползват.</para>
1157
1158<para><ulink
1159url="http://www.eweek.com/article2/0,1895,1857298,00.asp">Статията
1160<quote>Масачузетс срещу Microsoft?</quote> на Джейсън Брукс
1161(публикувана в eWeek на 9 септември 2005)</ulink> казва, че
1162<quote>Планът [на Масачузетс] да премине към отворени стандарти не е
1163глупав, ако щатът счита, че ще може по-добре да обслужва
1164данъкоплатците като се избегне обвързването с един доставчик.</quote>
1165Мнението му е подобно на моето: <quote>Не обвинявам Microsoft, че
1166прави това, което счита за най-добро за своя бизнес, но нека, също
1167така, да не обвиняваме взимащите решение в Масачузетс, че са направили
1168това, което считат, че е най-добро за щата си... Масачузетс реши да
1169използва тези файлови формати, които дават еднакъв шанс на всички
1170разработчици или фирми да създават приложения, които правят и
1171потребяват такива документи, като по такъв начин осигурява избор и
1172гъвкавост за себе си и за населението. Къде тук е противоречието или
1173фанатизма?</quote> Дискусия относно скорошните грешки на Microsoft (в
1174по-общ аспект) има <ulink
1175url="http://www.crn.com/sections/software/software.jhtml?articleId=170703809">в
1176тази статия на CRN</ulink>. Да се надяваме, че Microsoft ще съумее да
1177се съвземе и да достави на клиентите си това, което те искат.</para>
1178
1179<para>Посетете домашната ми страница: <ulink
1180url="http://www.dwheeler.com/">http://www.dwheeler.com</ulink>. Можете
1181да погледнете и есето ми <ulink
1182url="http://www.dwheeler.com/sloc"><quote><emphasis>Повече от
1183гигакинта: Оценка на размера на GNU/Linux</emphasis></quote></ulink>,
1184статията ми <ulink
1185url="http://www.dwheeler.com/oss_fs_why.html"><quote>Защо софтуер с
1186отворен код и свободен софтуер? Погледнете цифрите!</quote></ulink>,
1187както другите разработки и книгата ми <ulink
1188url="http://www.dwheeler.com/secure-programs">как да се разработват
1189сигурни програми</ulink>.</para>
1190
1191</section>
1192
1193<section>
1194
1195<title>За автора</title>
1196
1197<para>Дейвид А. Уийлър е автор на няколко книги в областта на
1198програмирането, особено в света на сигурните програми. Той е
1199по-известен с есетата си посветени на свободния софтуер и софтуера с
1200отворен код:
1201<orderedlist>
1202<listitem>
1203<para><ulink url="http://www.dwheeler.com/oss_fs_why.html"><quote>Защо
1204софтуер с отворен код и свободен софтуер? Погледнете
1205цифрите!</quote></ulink></para>
1206</listitem>
1207<listitem>
1208<para><ulink url="http://www.dwheeler.com/sloc"><quote>Повече от
1209гигакинта: Оценка на размера на GNU/Linux</quote></ulink></para>
1210</listitem>
1211<listitem>
1212<para><ulink
1213url="http://www.dwheeler.com/essays/gpl-compatible.html"><quote>Направете си
1214програмите с отворен код съвместими с ОПЛ. Или иначе...</quote></ulink></para>
1215</listitem>
1216</orderedlist>
1217Той е роден 1965г., а в момента живее в Северна Виржиния, САЩ.</para>
1218</section>
1219
1220</article>
1221
Note: See TracBrowser for help on using the repository browser.