Други преводи на тази страница

Правото да четеш

от Ричард Столмън

Съдържние

• Бележка на автора
• Препратки
• Други текстове за четене

Тази статия се публикува за първи път във февруарския брой на списанието Communications of the ACM (том 40, брой 2).

(от Пътят към Тихо /БЕЛЕЖКА/ - сборник статии за причините за Лунарната революция, публикуван в град Луна през 2096 г.)

За Дан Халбърт пътят към Тихо започна в университета, когато Лиса Ленц го помоли да й услужи с компютъра си. Нейният се бе счупил и ако не заемеше друг, щеше да се провали с проекта си за семестъра. Нямаше никой друг, който тя да се осмели да помоли за това, освен Дан.

Това постави голяма дилема пред Дан. Той трябваше да й помогне, но ако й дадеше компютъра, тя можеше да прочете книгите му. Да оставим настрана факта, че да оставиш някой да ти чете книгите, значеше че можеха да те вкарат в затвора за дълги години -- самата идея да й услужи го шокира отначало. Както всички други и него му бяха повтаряли още от начлното училище, че да споделяш книги е нещо отвратително и лошо -- нещо, което правят само пиратите.

Нямаше и голям шанс да не бъде хванат от АЗС -- Агенцията за защита на софтуера. В лекциите по програмиране Дан научи, че всяка книга има датчик, който докладва кога, къде и от кого е била четена на Учреждението за централно лицензиране. (Те използвха тази информация, за да хващат четящите пирати, но и също така извличаха данни за личните интереси на хората и ги продаваха на търговците). Следващия път като влезеше в мрежат и Централното лицензиране щеше да разбере, а той като собственик на компютъра щеше да получи най-тежкото наказние, че не е направил всичко по силите му да предотврати престъплението.

Естествено, не беше сигурно, че Лиса искаше да чете от книгите му. Тя можеше просто да иска компютъра, за да си напише проекта. Дан обаче знаеше, че тя идваше от семейство от средната класа и едва съумяваше да си плати училищните такси, да не говорим за вноските за четене. Да чете от неговите книги може би беше единствения начин да завърши. Той много добре рзбираше положението й -- на него му се бе наложило да вземе кредит, за да може да плати за всички научни статии, които четеше. (10% от таксите за статиите отиваха за изследователите, които пишеха статиите. Понеже Дан също се стремеше към академична кариера, той се надяваше, неговите собствени изследвания да бъдат често цитирани и така евентуално да съумее да плати заема си.)

По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когто всеки е можел да отиде в библиотека и да чете статии от нучни журнали и даже книги без да му се налага да плаща. Имало е независими учени, които са чели хиляди страници, без да им се е налагало да имат държавни субсидии. Но през 90-те години на 20 век както търгвските, така и нестопанскте издатели на журнали започнаха да изискват такси за достъп до изданията. През 2047г. библиотеки, които предоставят свободен, публичен достъп до научната литератра бяха се превърнали в даечен спомен.

Естестено имаше начини да заобиколиш АЗС и Централното лицензиране, но те бяха незаконни. Дан имаше състудент в лекциите по прогрмиране -- Франк Мартучи, който се бе сдобил с незаконен инструмент за изчистване на грешки -- дебъгер и го използваше да изключва код за следене на авторските права, когато четеше. Той беше казал на прекалено мноого приятели за това и един от тях го редаде на АЗС за награда (студентите, които са затънали в дългове лесно се изкушават да станат предатели). През 2047г. Франк бе в затвора, не заради пиратско четене, а заради притежанието на дебъгер.

По-късно Дан щеше да научи, че е имало време, когато всеки е можел да притежав инструменти за изчистване на грешки. Дори е имало свободни и безплатни подобни инструменти, които са били достъпни на CD или за изтегляне по мрежата. Някои от обикновените потребители били почнали да ги зиползват, за да деактивират кода за наблюдение на авторски права и най-накрая един съдия решил, че това на рактика се е оказала оснавната им употреба. Това означавало, че били незаконни, а разработчиците на дебъгери били пратени в затвора.

Прогрмистите продължавали д се нуждаят от инструменти за изчистване на грешки, което било в ред н нещата, но производителите на дебъгери през 2047г. разпространявали ограничен борй копия, всяко с идентификационенн номер и то само на официално лицензираните и официално заклети програмисти. Дебъгерът, който използваха в чсовете на Дан бе поставен зд специална защитна стена, за да бъде исползван единствено и само за упражненията в университета.

Човек можеше да заобиколи датчиците за авторски права като инсталира модифицирано ядро на операционната си система. Един ден Дан щеше да узнае за съществуването на свободни ядра, дори цели операционни системи, които са съществували в началото на века. Но те не само бяха незакони -- както дебъгерите, но и беше напълно невъзможно да инсталраш такава оперционна система на софтуера са, ко не знаеш неговата най-важна парола. А нито ФБР, нито Майкоросфт щяха да ти я дадат.

Дан реши, че не може просто да даде компютъра си на Лиса. Той не можеше да й откаже, защото я обичаше. Всяка възможност да говори с нея го изпълваше с наслада. А това, че тя се реши да го помоли за момощ, това значеше, че и тя го обича.

Дан реши проблема като напрви нещо още по немислимо -- той й даде компютъра си и и каза своята парола. По този начин, дори Лиса да му четеше от книгите, Централното лицензиране щеше да си мисли, че всъщност ги чете той. Пак си беше престъпление, но АЗС нямаше да научи автоматично за това. Единствения начин да узнаят беше, ако Лиса докладва за него.

Естествено -- ако университетът някога разбереше, че е дал на Лиса паролата си, това щеше да е краят и за двамата като студенти, независимо какво тя използва паролата му. Училищната политика беше, че всяко пречене на средствата за наблюдение на студентите бе основание за дисциплинарни мерки. Нямаше значение дали си направил нещо лошо -- нарушението всъщност беше, че затрудняваш администрторите да те наблюдават. Те просто приемаха, че в такъв случай човек се занимава с нещо збранено и нямаше нужда да разбират какво точно е.

Обикновено студентите ня бяха изключвани за това, поне не директно. Вместо това им отказваха достъп до училищните компютърни системи, а уачщите тогава неизменно се проваляха по всички предмети.

По-късно Дан щеше да научи, че тази политик в университетите се е появила чак през 80-те години н 20 век, когато студентите са ползвали много често компютрите. Преди това университетите са се отнасяли различно към дисциплината на студентите и са наказвли само действият, които са били вредни, а не просто тези, които предизвикват съмнение.

Лиса не докладва Дан на АЗС. Неговото решение да й помогне доведе до брака им, както и ги накара да преосмислят и се усъмнят в това, което са ги учили за пиратството като деца. Двамата започнаха да четат за историята на авторските права, за Съветския съюз и ограниченията върху копирането /БЕЛЕЖКА/ и дори първоначалнат конституция на САЩ /БЕЛЕЖКА/. Те се преместиха на Луна, където откриха и други хора, които се мъчеха да се откубнат од дългата ръка на АЗС. Когато през 2062г. се вдигна бунта на Тихо, всеобщото право да четеш скоро се превърна в една от основните му цели.

Бележка на автора

Тази бележка бе обновена през 2002г.

Правото да четеш е битка, която се води днес. Въпреки, че може да отнеме 50 години, за да потъне днешният начин на живот в забвение, повечето от описаните по-горе действия и закони вече са предложени. Много от тях вече са дейсващи закони в САЩ и други страни. През 1998г. Digital Millenium Copyright Act (Закон за авторските права в цифровото хилядолетие - DMCA) установи законовата рамка в САЩ за ограничаването на четенето и даването на заем на книгите в електронен вид (както и на други данни). Европейският съюз въведе подобни ограничения с директива през 2001г.

Доскоро имаше едно изключение -- идеята, че ФБР и Майкрософт ще държат най-важните пароли на персоналните компютри и нама да ви ги дават, не бе предложена до 2002г. Това бива наричано "trusted computing" (доверено ползване на компютри) или "palladium".

През 2001г. сенатор Хулингс, който е спонсориран от компанията Дисни предложи закон, който се нарича SSSCA, който изисква всеки нов комютър да е снабден с инфраструктура предотвратяваща копирането и която не може да бъде заобиколена от потребителите. Това показва една дълготрайна тенденция -- започвайки още с чипа Clipper /БЕЛЕЖКА/ и други подобни предложения за предоставяне на ключовете на американското правителство: компютърните системи биват създавани по начин, който дава възможност на трети лица нерисъствено да да контролират хората, които всъщност използват компютърните системи. Законът SSSCA е преименуван на CBDTPA (можете да мислите за него като закона "Consume But Don't Try Programming Act" (консумирай, но не се пробвай да програмираш)).

През 2001г. САЩ започнаха да използват Американската зона за свободна търговия, за да налагат същите правила във всички държави от западното полукълбо. FTAA е едно от т. нар. споразумения за "свободна търговия", което всъщност е създадено, за да даде на бизнеса по-голям контрол над демократичните правителства. Налагането на закони като DMCA е типично в този дух. Electronic Frontier Foundation (Фондацията за електронни граници) моли хората да обяснят на другите правителства защо те трябва да се противопотавят на този план.

АПС всъщност е Асоциация на публикуващите софтуер. Тя е изместена в полицейската си роля от BSA -- Business Software Alliance (СИБС -- Съюз на издателите на бизнес софтуер). Днес те не са официално полицейско подразделение, но неофициално те действат като такова. Като използват методи, които напомнят за някогашния Съветски съюз, те насърчават хората да предават колегите и приятелите си. Кампания на BSA целяща да всее страх проведена в Аржентина през 2001г. отправяше завоалирни заплахи, че хората, които споделят софтуер, ще бъдат изнасилвани в затворите.

Когато тази история беше написана, АПС заплашваше малките доставчици на Интернет, че те трябва да предоставят възможност на АПС да наблюдава всички потребители. Повечето доставчици се предават, когато бъдат заплашени, защото не могат да си позволят да се защитават в съда. (Atlanta Journal-Constitution, 1 Oct 96, D3.) Поне един доставчик -- Community ConneXion в Oakland CA отказа да се поддаде на исканията и е бил съден. По-късно АПС преустанови делото, но получи DMCA, което им даваше властта, коят искаха.

The university security policies described above are not imaginary. For example, a computer at one Chicago-area university prints this message when you log in (quotation marks are in the original):

"This system is for the use of authorized users only. Individuals using this computer system without authority or in the excess of their authority are subject to having all their activities on this system monitored and recorded by system personnel. In the course of monitoring individuals improperly using this system or in the course of system maintenance, the activities of authorized user may also be monitored. Anyone using this system expressly consents to such monitoring and is advised that if such monitoring reveals possible evidence of illegal activity or violation of University regulations system personnel may provide the evidence of such monitoring to University authorities and/or law enforcement officials."

This is an interesting approach to the Fourth Amendment: pressure most everyone to agree, in advance, to waive their rights under it.

Препратки

• The administration's "White Paper": Information Infrastructure Task Force, Intellectual Property and the National Information Infrastructure: The Report of the Working Group on Intellectual Property Rights (1995).
• An explanation of the White Paper: The Copyright Grab, Pamela Samuelson, Wired, Jan. 1996
• Sold Out, James Boyle, New York Times, 31 March 1996
• Public Data or Private Data, Washington Post, 4 Nov 1996. We used to have a link to this, but Washinton Post has decided to start charging users who wishes to read articles on the web site and therefore we have decided to remove the link.
• Union for the Public Domain--an organization which aims to resist and reverse the overextension of copyright and patent powers.

This essay is published in Free Software, Free Society: The Selected Essays of Richard M. Stallman.

Други текстове за четене

• Philosophy of the GNU Project
• Copy Protection: Just Say No Published in Computer World.

The author's note talks about the battle for the right to read and electronic surveillance. The battle is beginning now; here are links to two articles about technologies now being developed to deny you the right to read.

• Electronic Publishing: An article about distribution of books in electronic form, and copyright issues affecting the right to read a copy.
• Books inside Computers: Software to control who can read books and documents on a PC.