Re: Отново за протеста срещу софтуерн ите патенти

[Ilia Bazliancov]

Подкрепям.

On 5/27/05, Grigor Gatchev <grigor at gatchev.info> wrote:
> On Friday 27 May 2005 17:01, Grigor Gatchev wrote:
> 
> > Аз ще се опитам до довечера да довърша примерния текст на някаква
> > декларация, и да го пусна тук за обсъждане.
> 
> ДЕКЛАРАЦИЯ
> (чернови вариант)
> 
> Ние, представители на българския ИТ бизнес, декларираме:
> 
> В следващите месеци се очаква в Европейския парламент да бъде подложена на
> дискусия директива, която де факто легализира патентите в областта на
> софтуера.
> 
> Като представители на държава, която в скоро време се очаква да бъде приета в
> ЕС, ние сме изключително разтревожени от това развитие. То противоречи грубо
> на интересите на ЕС и на европейския бизнес. И тъй като скоро тези интереси
> ще бъдат и наши, ние сме обезпокоени от него.
> 
> Твърди се, че това решение защищава интересите на малкия и среден бизнес.
> Истината е точно обратната - погледнете кой зад какво застава с парите си.
> Всички поддръжници на софтуерните патенти са мегакорпорации. Всички малки и
> средни фирми, които този въпрос касае, са срещу тях.
> 
> Тъй като малките и средни фирми осигуряват над 70% от работните места в ИТ
> бизнеса, и плащат над 2/3 от данъците в него, сриването на бизнеса им ще се
> отрази тежко не само върху ИТ продукцията на ЕС като цяло, но и на нивата на
> безработица и на приходите на общините и правителствата. Отделно от това, в
> един ИТ свят работещите в тази сфера имат голямо влияние сред другите хора, и
> е вероятно недоволството сред тях да срещне широк отзвук сред всички слоеве
> на обществото.
> 
> Твърди се, че без патенти защитата на софтуерните иновации е невъзможна. Това
> е невярно. Иновациите се защищават отлично от механизма на авторските права,
> който е узаконен и сега, и е създаден специално за тази цел. Патентите
> създават монополни права, които в сферата на софтуера са изключително опасни.
> 
> Стандартният срок на изтичане на патент - 20 години - в повечето индустрии е
> по-малък от полезния живот на едно откритие. В софтуера след 20 години едно
> откритие е вече непотребно. Това обстоятелство прави патентите в софтуера
> така полезни, колкото ако бяха вечни - положение, което пряко противоречи на
> самата идея на патентоването.
> 
> Всяка една реално потребима програма включва хиляди софтуерни технологии и
> идеи - тоест, потенциално нарушава хиляди патенти. Ако дори само няколко са в
> ръцете на противници на тази програма, тя няма да се появи. А няма програми,
> които да нямат като минимум конкуренти. Така софтуерните патенти ще ограничат
> рязко богатството на софтуер на пазара и конкуренцията сред него.
> 
> До 1980 г., когато софтуерните патенти бяха приети в САЩ, те бяха не просто
> лидер, а почти едноличен производител на софтуер. Оттогава тенденцията се
> обърна - дялът им както в общото производство на софтуер, така и във
> върховите му технологии, намалява от година на година. Откакто Япония прие
> закон за софтуерно патентоване, въпреки изключителния й потенциал в ИТ
> областта тамошният софтуерен бизнес също запада, до степен на практика да не
> съществува. Положението на ЕС в ИТ бранша е сравнимо с това на Япония преди
> приемането на патентите - нямаме основания да смятаме, че при нас нещата ще
> се развият различно.
> 
> От друга страна, държавите без софтуерни патенти показват рязък ръст в ИТ
> продукцията си. В Китай и Индия могат да бъдат търсени обяснения заради
> ниското заплащане, но този ръст засега е налице и в ЕС, където това обяснение
> не е в сила. Следва да се отбележи, че Индия категорично отхвърли приемането
> на софтуерни патенти, а в Китай този въпрос не се очаква да стои изобщо. Ако
> директивата за патентите бъде приета в ЕС, ИТ инвеститорите ще бъдат още
> по-изкушени да изнасят производството си там. Към другите стимули ще се
> добави и този за липсата на заплаха от литигация чрез софтуерни патенти - а
> той превишава далеч като размер разликата в заплатите.
> 
> Често сред защитниците на софтуерните патенти в ЕС биват споменавани първо
> някои европейски фирми, но това не отразява ситуацията правилно. Огромната
> част от ресурсите за лобиране идват от не-европейски фирми. Това отразява
> реалното положение, което ще имаме след приемането на патентите - след
> синхронизацията на европейските патенти със световните над 90% от валидните в
> ЕС патенти ще бъдат на неевропейски фирми. Това поставя в дългосрочен план
> дори големите европейски фирми в неизгодно положение; средните и малки се
> оказват в него веднага след приемането на директивата.
> 
> В момента ЕС има надежда да се измъкне от доминацията на неевропейски
> фирми, и да се превърне в сериозен играч на ИТ пазара. Приемането на
> софтуерните патенти би унищожило тази надежда, и би поставило ЕС
> отново в пряка зависимост, този път не само от САЩ, но и от
> амбициозни държави от Третия свят. Отделно от това, ЕС би се оказал
> най-удобната територия за войни между патентодържателите от САЩ и
> софтуерните производители от Китай и Индия. Резултатът за воюващите
> страни може да бъде един или друг, но за територията е опустошителен
> във всички случаи. Като се има предвид важността на софтуера в
> съвременните информационни технологии, и тяхната за развитието, ЕС
> рискува да се превърне в трети свят, заемайки опразненото там от
> Китай и Индия място.
> 
> Всичко това ни тревожи сериозно. Присъединяването към ЕС за нас почва да
> изглежда като присъединяване към общност, която се опитва да унищожи бизнеса
> си в най-перспективните му направления. По този начин, подобно членство
> започва да се превръща от привилегия в заплаха, за всяка държава - както за
> бъдещите, така и за настоящите му членки.
> 
> С уважение:
> 
> (подписи)
> 
> _______________________________________________
> Discussion mailing list
> Discussion at fsa-bg.org
> http://zver.fsa-bg.org/cgi-bin/mailman/listinfo/discussion
> 


-- 
Ilia Bazliancov, team leader.
Rodonika
www.rodonika.info