Отново за протеста срещу софтуерните патенти

[Grigor Gatchev]

On Friday 27 May 2005 17:01, Grigor Gatchev wrote:

> Аз ще се опитам до довечера да довърша примерния текст на някаква
> декларация, и да го пусна тук за обсъждане.

ДЕКЛАРАЦИЯ
(чернови вариант)

Ние, представители на българския ИТ бизнес, декларираме:

В следващите месеци се очаква в Европейския парламент да бъде подложена на 
дискусия директива, която де факто легализира патентите в областта на 
софтуера.

Като представители на държава, която в скоро време се очаква да бъде приета в 
ЕС, ние сме изключително разтревожени от това развитие. То противоречи грубо 
на интересите на ЕС и на европейския бизнес. И тъй като скоро тези интереси 
ще бъдат и наши, ние сме обезпокоени от него.

Твърди се, че това решение защищава интересите на малкия и среден бизнес. 
Истината е точно обратната - погледнете кой зад какво застава с парите си. 
Всички поддръжници на софтуерните патенти са мегакорпорации. Всички малки и 
средни фирми, които този въпрос касае, са срещу тях.

Тъй като малките и средни фирми осигуряват над 70% от работните места в ИТ 
бизнеса, и плащат над 2/3 от данъците в него, сриването на бизнеса им ще се 
отрази тежко не само върху ИТ продукцията на ЕС като цяло, но и на нивата на 
безработица и на приходите на общините и правителствата. Отделно от това, в 
един ИТ свят работещите в тази сфера имат голямо влияние сред другите хора, и 
е вероятно недоволството сред тях да срещне широк отзвук сред всички слоеве 
на обществото.

Твърди се, че без патенти защитата на софтуерните иновации е невъзможна. Това 
е невярно. Иновациите се защищават отлично от механизма на авторските права, 
който е узаконен и сега, и е създаден специално за тази цел. Патентите 
създават монополни права, които в сферата на софтуера са изключително опасни.

Стандартният срок на изтичане на патент - 20 години - в повечето индустрии е 
по-малък от полезния живот на едно откритие. В софтуера след 20 години едно 
откритие е вече непотребно. Това обстоятелство прави патентите в софтуера 
така полезни, колкото ако бяха вечни - положение, което пряко противоречи на 
самата идея на патентоването.

Всяка една реално потребима програма включва хиляди софтуерни технологии и 
идеи - тоест, потенциално нарушава хиляди патенти. Ако дори само няколко са в 
ръцете на противници на тази програма, тя няма да се появи. А няма програми, 
които да нямат като минимум конкуренти. Така софтуерните патенти ще ограничат 
рязко богатството на софтуер на пазара и конкуренцията сред него.

До 1980 г., когато софтуерните патенти бяха приети в САЩ, те бяха не просто 
лидер, а почти едноличен производител на софтуер. Оттогава тенденцията се 
обърна - дялът им както в общото производство на софтуер, така и във 
върховите му технологии, намалява от година на година. Откакто Япония прие 
закон за софтуерно патентоване, въпреки изключителния й потенциал в ИТ 
областта тамошният софтуерен бизнес също запада, до степен на практика да не 
съществува. Положението на ЕС в ИТ бранша е сравнимо с това на Япония преди 
приемането на патентите - нямаме основания да смятаме, че при нас нещата ще 
се развият различно.

От друга страна, държавите без софтуерни патенти показват рязък ръст в ИТ 
продукцията си. В Китай и Индия могат да бъдат търсени обяснения заради 
ниското заплащане, но този ръст засега е налице и в ЕС, където това обяснение 
не е в сила. Следва да се отбележи, че Индия категорично отхвърли приемането 
на софтуерни патенти, а в Китай този въпрос не се очаква да стои изобщо. Ако 
директивата за патентите бъде приета в ЕС, ИТ инвеститорите ще бъдат още 
по-изкушени да изнасят производството си там. Към другите стимули ще се 
добави и този за липсата на заплаха от литигация чрез софтуерни патенти - а 
той превишава далеч като размер разликата в заплатите.

Често сред защитниците на софтуерните патенти в ЕС биват споменавани първо 
някои европейски фирми, но това не отразява ситуацията правилно. Огромната 
част от ресурсите за лобиране идват от не-европейски фирми. Това отразява 
реалното положение, което ще имаме след приемането на патентите - след 
синхронизацията на европейските патенти със световните над 90% от валидните в 
ЕС патенти ще бъдат на неевропейски фирми. Това поставя в дългосрочен план 
дори големите европейски фирми в неизгодно положение; средните и малки се 
оказват в него веднага след приемането на директивата.

В момента ЕС има надежда да се измъкне от доминацията на неевропейски фирми, и 
да се превърне в сериозен играч на ИТ пазара. Приемането на софтуерните 
патенти би унищожило тази надежда, и би поставило ЕС отново в пряка 
зависимост, този път не само от САЩ, но и от амбициозни държави от Третия 
свят. Отделно от това, ЕС би се оказал най-удобната територия за войни между 
патентодържателите от САЩ и софтуерните производители от Китай и Индия. 
Резултатът за воюващите страни може да бъде един или друг, но за територията 
е опустошителен във всички случаи. Като се има предвид важността на софтуера 
в съвременните информационни технологии, и тяхната за развитието, ЕС рискува 
да се превърне в трети свят, заемайки опразненото там от Китай и Индия място.

Всичко това ни тревожи сериозно. Присъединяването към ЕС за нас почва да 
изглежда като присъединяване към общност, която се опитва да унищожи бизнеса 
си в най-перспективните му направления. По този начин, подобно членство 
започва да се превръща от привилегия в заплаха, за всяка държава - както за 
бъдещите, така и за настоящите му членки.

С уважение:

(подписи)