prosto shestvie, bez prostotii [was: Opelo]

[Grigor Gatchev]

On Monday 14 March 2005 18:38, Ясен Праматаров wrote:

>  Преди малко написах нещо, нека се допълня, или по-точно да се
> резюмирам:
>  Аз смятам, че ролята ни е просветителска.
>  Силата ни е в убеждаването. Затова казвам, че позицията ни е силна и
> резултатна, и смислена, и историческа - защото работи. За разлика от
> доводите на другата страна.
>  Еволюционен принцип ;)

За съжаление, не винаги убеждаването е достатъчна сила. Безброй пъти някой 
кротък убедител е бил исторически прав, и след хиляди години това е било 
признавано от всички. Но по негово време някой властен вожд е решавал спора с 
адекватните за времето си средства, и е отлагал с няколкостотин или няколко 
хиляди години победата на идеята...

Не оспорвам, че е _правилно_ нашата идея да победи. Оспорвам само, че тя ще 
успее по този начин. Образно казано (поне в моите представи) ти си убеден, че 
с блага дума всичко се постига - а аз съм убеден, че благата дума постига 
всичко, ако държиш в ръка дебела тояга. В нашия случай - ако стигаш до много 
хора с посланието си.

Страх ме е, че същото ще стане и сега. Не оспорвам, че позицията ни е 
по-добрата във всяко едно отношение. Но част от позицията на противниците ни 
е, че целта оправдава средствата... Ти си убеден, че нашите доводи са 
по-силни от техните доводи - но кога те са разчитали за победа на доводите 
си, а не на рушветите или мръсотиите? Последното гласуване на Европейската 
комисия е азбучна демонстрация на това кой от двата подхода побеждава в 
сблъсъка на практика.

>  Но трябва да полагаме усилия. Тезата ни дъ бааде чувана. Да бъде
> обяснявана. Да бъде разбирана. ;)

Точно тук според мен е проблемът. Тезата ни ще бъде чувана, когато бъде 
казвана. А гърлото ни са медиите. Не ни ли излъчат по телевизията и радиото, 
за нас ще знаят няколко случайни минувачи - и политиците, и наши и 
европейски, ще си преместят в другия джоб... парите. Но ако излъчат репортажи 
за нас по всички по-популярни медии, доста хора ще се заинтересуват. (Отделно 
от това, доста хора изобщо ще разберат, че има такова нещо като свободен 
софтуер. :-) И политиците ще са лекичко некомфортни в разиграването на коня 
си. Само лекичко, да, но така е по-добре от хич. И в изравнена ситуация може 
да наклони везните.

А за да ни излъчат медиите, трябва да сме интересни. Ако съм редактор на 
вестник, или шеф на телевизия, за нищо на света няма да излъча обикновено 
скучно шествие - така гоня читателите / зрителите си. Ако обаче в ситуацията 
има купища джангър, комизъм и изобщо нещо, дето да грабва окото - ще го 
пусна... Да, ако нещата са весели и шумни, не е лесно да бъдат едновременно и 
сериозни. Но ако не са, могат да бъдат каквито си щат - все тая е, няма 
опасност да ни излъчат медиите, и да ни видят хората.

И съответно няма и просветителство.

Един комичен, но показателен виц:

Идва новозавършила учителка по география в училище. На първия урок - класът е 
лудница. Децата беснеят, псуват я вулгарно и пет пари не дават за нея... 
Отива тя разплакана при директора, оплаква му се.
- Нямате подход, колежке. Елате с мен!
Влиза директорът в класната стая с трясък, и се провиква:
- Мараба, пичове! Знаете ли как се надява презерватив на глобус?
- Ъ-ъ-ъ... какво е глобус?
- Това ще ви го обясни ей тая девойка тук...

... Не зная дали децата от вица са станали велики географи. Но с гаранция са 
научили поне какво е глобус. Което нямаше да научат, ако учителката беше 
по-традиционна.

Идеята ми е, че и ние сме в подобно положение. Правиш ли се на луд, медиите ще 
те покажат, и ще е трудно да уцелиш мярката. Но не се ли правиш на луд, няма 
да те покажат, и никой няма и да чуе за теб. Поне аз мисля така, де.

Как да го кажа по друг начин... Не оспорвам, че ние сме правите. Но 
противникът ни не играе по правилата, и е нужно да се стараем повече, 
отколкото ако той играеше. Затова и мисля, че шествието е добра идея, но 
трябва да има някакви елементи, заради които да се разшуми в медиите. 
Бутафорни ковчези и неутрални погребални речи ми се струват що-годе 
балансиран подход. Хем е някаква гъди-гъди новинка, хем не е отчаяно 
прекалено... Може и да греша, де - ти би могъл да прецениш добре.