prosto shestvie, bez prostotii [was: Opelo]

[Grigor Gatchev]

On Monday 14 March 2005 14:29, "Ясен Праматаров" wrote:

>  Виж сега, набрал си много скорост и ми
> отговаряш наизуст. Прочети ме
> пак, ако искаш. Не всичко се казва винаги -
> за някои неща трябва да се
> досеща човек.

Да си призная, не се досещам за нищо, за което да не съм се досетил и първият 
път.

>  Казвам, че аз няма да участвам. Хайде,
> сигурно това няма значение за
> теб. Но освен това Никола казва, че и той
> няма да участва. Сигурно има
> и други. Но и един само е много.
>  Просто е тъпо да се разделяме. Да,
> разбирам, че идеята е твоя, но
> помисли по-трезво.
>  Пак ти казвам, набрал си скорост. Поспри
> малко.

Идеята НЕ е моя, като начало.

Напълно съм съгласен, че е тъпо да се разделяме, и че и само един неучастващ е 
много. Преди този проблем обаче стои един друг проблем - има ли смисъл да 
правим нещата еди-как си, или не.

Според мен наличието на смисъл се определя от наличието на резултат. Ако нещо 
няма да има резултат, то няма и смисъл.

Полагам изключително сериозни усилия да измисля обстоятелства и начини, при 
които и по които идеята с мирно и тихо казване да има какъвто и да било 
реален резултат. (Не се шегувам - наистина се старая!) До момента не съм 
успял да измисля нито един такъв начин. (По-точно, нито един начин, който ще 
има резултат, различен от ако не я проведем изобщо.)

Съответно, понеже не виждам резултат от този начин, не виждам и смисъл да го 
правим. Виждам обаче смисъл, макар и съвсем малък, от това да пиша статии, да 
предлагам и/или реализирам идеи, и т.н. По тази причина, ако се проведе 
"мирна и тиха" демонстрация, аз няма да отида на нея, защото от това ползата 
ще е нулева, а ще остана да пиша някоя статия, защото от това ползата ще е 
някаква, макар и много малка.

>  Щом ти се чувстваш слаб, ти си знаеш.
>  Пак казвам, че сме на позицията на
> силата. Ако искаш, мисли го
> исторически по Хегел. Ако искаш, просто
> го приеми. Щото ако мислиш, че
> сме слаби, май някой бърка мястото си.

Знаеш ли, виждал съм един куп случаи, когато двама се сбиват. И доста често 
става така, че докато единият си изпълнява поредното упражнение от карате, 
айкидо или каквото и да е, точно както е по учебници и предписания, и убеден, 
че понеже е боец и прочее, е по-силният, другият го ритва най-неправилно и 
некоректно между краката или го халосва по главата с нещо подръчно, и боят 
свършва. В полза на втория.

Ще призова и теб към това, към което ти призоваваш мен: прочети каквото съм 
написал. На книга, по Хегел или пък Кристенсен, нещата могат да са всякак. На 
практика те са както са реално. Докато ти мислиш диалектически, уверяваш се в 
правотата си, демонстрираш като културен човек и прочее, противникът ти отива 
при който председател на парламентарна група трябва, бутва му нужния рушвет, 
и съответният закон се приема. За твое смайване, и въпреки че си по-силен.

Оттам нататък, разбира се, има варианти. Можеш да приемеш, че по силата на 
диалектиката нещо не си бил разбрал, и това всъщност е бъдещето - и да спреш 
да пишеш и използваш свободен софтуер, в очакване на Годо...  Можеш да 
заявиш, че ти въпреки всичко си по-силният, и да продължиш със своето, докато 
не те заплашат или бутнат на място, където няма софтуер... Варианти още 
хиляди.

И всички те имат няколко общи черти. Ти живееш с идеята, че си правият, и че 
един ден ще победиш. Противниците ти се смеят, и вдигат наздравици за това 
завинаги да продължиш да мислиш същото. А тези, които търсят начини реално да 
променят ситуацията, те отписват, освен като пречка.

>  Смея да твърдя, че имам достатъчно широк
> поглед върху проблема с
> авторското право и проблема с патентите,
> за да ми отговаряш така.
>  Можеше да напишеш по-нормален отговор,
> това тук ми прилича на гориво
> за флейм; на практика нищо не ми
> отговаряш, само си повтаряш тезите.

Защо си така убеден, че ти си единственият с широк поглед върху авторското 
право и патентите? Дали не е възможно и някой друг да се интересува от 
същото, и да е в час? Но да е на различно мнение?

Според мен (лично мнение) разликата в мненията ни може да се дължи на само 
една причина - ти да знаеш нещо фундаментално, от което аз и понятие си 
нямам. Например, че някой е подкупил целия Европейски парламент да отхвърли 
законопроекта, с такива пари, дето всички поддръжници на патентите не могат 
да ги извадят... Ако е така, напълно разбирам нежеланието да го пишеш 
официално. Ако обаче няма нищо подобно... хм... би ли споделил все пак каква 
е базата на увереността ти? Открит съм към всяко нещо, което би ме убедило, и 
съм склонен да положа усилия, за да му помогна да ме убеди. Приемай ме като 
"адвокат на дявола", а не като самия дявол.

В общността сме много и различни хора, и не само аз мисля по този начин. Ако 
убедиш мен, имаш добър шанс да убедиш и другите. Ако не, се оказваш в 
ситуацията, в която виждаш мен - предложението ти може да ни раздели, точно 
както може да го направи моето... А е полезно да не сме разделени, така че си 
струва да си поблъскаме главите за обща позиция.

Just my 5cc.