Opelo, v1

[Vasil Kolev]

Има доста за дялане, и за дописване, мисля си, че трябва да е по-дълго и
описателно за покойниците, но не знам какво точно да пиша за тях.
Коментари/забележки?




Събрали сме се днес, за да почетем това тъжно събитие - смъртта на три
наши светила - Българската софтуерна индустрия, съпругът и Българският
интернет,и неговия баща Свободния софтуер. Тримата покосени жестоко бяха
от Европейския съюз, който изтръгна душите им, чрез бюрокрацията си
удави ги в една жестока отрова - софтуерните патенти. Да се помолим за
тях, чиято смърт бавна и мъчителна беше.

Господи помилуй

Българската софтуерна индустрия едва навлязла бе в зрелостта си на 19
години, след тежко детство и още по-тежки младини. Започнала бе да си
стъпва на краката, да се стабилизира и да на участниците си плод да
дава, когато се натрови със софтуерни патенти. Опита се с всички сили да
се пребори с тях, но една по една малките фирми-участнички в нея
започнаха да фалират, поради невъзможност да работят, и умря тя,
мъчително и страшно, в адски мъки, непатентована земя опитвайки се да
намери, та на нея да стъпи. Ние всички тъжим за нея, и винаги ще я
помним.

Господи помилуй

Свободния софтуер, бивайки по-голям от българската софтуерна индустрия,
страда по-дълго и по-мъчително, докато проект след проект се давеха в
различни дела и юридически проблеми, създадени от софтуерните патенти.
Протягаше  той ръце за помощ към всички, но нямаше никой силата да го
извлече от блатото лепкаво и зловонно , що бе създадено под нозете му, и
загина накрая след нечовешки мъки. От него ни остана споменът, и някои
негови мощи, които като помен за неговото време да пазим .

Господи помилуй

Българския интернет, базирайки се на баща си свободния софтуер, в един
момент своята здрава опора изгуби ,и страшно пропадна. Затъна в
зловещото блато на софтуерните патенти той, па издъхна. Останаха около
неговото тяло да плачат потребителите и доставчиците му, над него и
гробовете на всичките му сайтове и сървъри. Господ да се смили над
душите им.

Господи помилуй

Да се помолим още веднъж за душите им, и да не забравяме времената, в
които те ни осветяваха пътя и живота, показваха ни истината, и правеха
живота ни смислен. Нека никога не забравяме болестта, която ги унищожи,
и се борим против нея с всичките си сили, за да не ни се налага никога
да не погребваме любимите си по такъв начин. Нека съберем силите си, и
преборим блатото, което се опитва да ни обгърне и умъртви с зловонната
си и лепкава кал. Амин!
--