Fwd: Re: Отново за протеста срещу софтуерните патенти

[Grigor Gatchev]

Бях пускал вече чернови вариант. С минимални промени го предлагам за 
окончателен.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, представители на българския ИТ бизнес, декларираме:

В близко време се очаква в Европейския парламент да бъде подложена на 
дискусия директива, която на практика легализира патентите в областта на 
софтуера.

Като представители на държава, която в скоро време ще бъде приета в ЕС, ние 
сме изключително разтревожени от това развитие. То противоречи грубо на 
интересите на ЕС и на европейския ИТ бизнес. И тъй като тези интереси са и 
наши, ние сме обезпокоени от него.

Твърди се, че това решение защищава интересите на малкия и среден бизнес. 
Истината е точно обратната - погледнете кой зад какво застава с парите си. 
Всички поддръжници на софтуерните патенти са мегакорпорации. Всички малки и 
средни фирми, които този въпрос касае, са срещу тях.

Тъй като малките и средни фирми осигуряват над 70% от работните места в ИТ 
бизнеса, и плащат над 2/3 от данъците в него, сриването на бизнеса им ще се 
отрази тежко не само върху ИТ продукцията на ЕС като цяло, но и на нивата на 
безработица и на приходите на общините и правителствата. Отделно от това, в 
работещите в тази сфера имат голямо влияние сред обществото, и е вероятно 
недоволството сред тях да срещне широк отзвук.

Твърди се, че без патенти фирмите нямат изгода да създават иновации, и 
прогресът ще страда. Това е невярно. Фирмите създават иновации, за да са 
конкуретноспособни, с или без патенти; патентите са начин навлизането на тези 
иновации в практиката да се ограничи, и прогресът да бъде забавен.

Твърди се, че без патенти защитата на софтуерните иновации е невъзможна. Това 
е невярно. Иновациите се защищават отлично от механизма на авторските права, 
който е узаконен и сега, и е създаден специално за тази цел. Патентите 
създават монополни права, които в сферата на софтуера са изключително опасни.

Стандартният срок на изтичане на патент - 20 години - в повечето индустрии е 
по-малък от полезния живот на едно откритие. В софтуера след 20 години едно 
откритие е вече непотребно. Това обстоятелство прави патентите в софтуера 
толкова полезни, колкото ако бяха вечни - положение, което пряко противоречи 
на самата идея на патентоването.

Всяка една реално потребима програма включва хиляди софтуерни технологии и 
идеи - тоест, потенциално нарушава хиляди патенти. Ако дори само няколко са в 
ръцете на противници на тази програма, тя няма да се появи. А няма програми, 
които да нямат като минимум конкуренти. Така софтуерните патенти ще ограничат 
рязко богатството на софтуер на пазара и конкуренцията сред него.

До 1980 г., когато софтуерните патенти бяха приети в САЩ, те бяха почти 
монополен производител на софтуер. Оттогава тенденцията се обърна - дялът им 
както в общото производство на софтуер, така и във върховите му технологии, 
намалява от година на година. Откакто Япония прие закон за софтуерно 
патентоване, въпреки изключителния й потенциал в ИТ областта тамошният 
софтуерен бизнес западна, до степен на практика вече да не съществува. 
Положението на ЕС в ИТ бранша е сравнимо с това на Япония преди приемането на 
патентите - нямаме основания да смятаме, че при нас нещата ще се развият 
различно.

От друга страна, държавите без софтуерни патенти показват рязък ръст в ИТ 
продукцията си. В Китай и Индия това може да се обясни с евтината работна 
ръка, но този ръст засега го има и в ЕС, където това обяснение не е в сила. 
Наскоро Индия категорично отхвърли приемането на софтуерни патенти, а в Китай 
този въпрос не се очаква да стои изобщо. Ако директивата за патентите бъде 
приета в ЕС, ИТ инвеститорите ще бъдат още по-изкушени да изнасят 
производството си там. Към другите стимули ще се добави и този за липсата на 
заплаха от литигация чрез софтуерни патенти - а той превишава като размер 
разликата в заплатите.

Често сред защитниците на софтуерните патенти в ЕС биват споменавани първо 
някои европейски фирми, но това не отразява ситуацията правилно. Огромната 
част от ресурсите за лобиране идват от не-европейски фирми. Това отразява 
реалното положение, което ще имаме след приемането на патентите - след 
синхронизацията на европейските патенти със световните над 90% от валидните в 
ЕС патенти ще бъдат на не-европейски фирми. Това поставя в дългосрочен план 
дори най-големите европейски фирми в неизгодно положение, и ще навреди на 
бизнеса им; със средните и малки фирми това ще стане веднага след приемането 
на директивата.

В момента ЕС има надежда да се измъкне от ИТ доминацията на не-европейски 
фирми, и да се превърне в сериозен играч на ИТ пазара. Приемането на 
софтуерните патенти би унищожило тази надежда, и би поставило ЕС отново в 
пряка зависимост, този път не само от САЩ, но и от амбициозни държави от 
Третия свят. Отделно от това, ЕС би се оказал най-удобната територия за войни 
между патентодържателите от САЩ и софтуерните производители от Китай и Индия. 
Резултатът за воюващите страни може да бъде един или друг, но за територията 
е опустошителен във всички случаи. Като се има предвид важността на софтуера 
в съвременните информационни технологии, и тяхната за развитието, ЕС рискува 
да се превърне в трети свят, подчинен технологично на Китай и Индия.

Всичко това ни тревожи сериозно. Присъединяването към ЕС за нас почва да 
изглежда като присъединяване към общност, която се опитва да унищожи бизнеса 
си в най-перспективните му направления. По този начин, подобно членство 
започва да се превръща от привилегия в заплаха, за всяка държава - както за 
бъдещите, така и за настоящите му членки.

С уважение:

(подписи)
-------------- next part --------------
An embedded message was scrubbed...
From: Grigor Gatchev <grigor at gatchev.info>
Subject: Re: =?windows-1251?b?zvLt7uLuIOfgIO/w7vLl8fLgIPHw5fnzIPHu9PLz5fDt?=
	=?windows-1251?b?6PLlIO/g8uXt8ug=?=
Date: Fri, 27 May 2005 19:04:01 +0300
Size: 8390
Url: http://zver.fsa-bg.org/pipermail/discussion/attachments/20050617/6b64a4f7/attachment.mht