(no subject)

[ash at contact.bg]

Здравей Радостине,
> Според мен трябва да мислим положително. ;-)
Прав си.


> Примерно:
> 1. Данните да са винаги в свободен формат (XML или в краен случай в
>    текстов формат). Препоръчва се яко XML.
> 2. Форматите да се публикуват от правителството или от организациите, за
>    да не влизат в закона.
> 3. ...
> 4. ...
> 
> Преимущества, които ще имаме.
> 
> 1. Текстовите формати не съдържат вируси, нито XML-а.
> 3. Имплементацията може да варира, стига да докарва формата. Т.е. това
>    може да се вгради в счетоводна програма, която генерира данните при
>    нужда. Някой друг може да предпочете по-малко програмче, което да
>    прави само това и да не е интегрирано. Така се постига право на избор
>    и конкуренция.
> 3. Постига се независимост от платформата, програмата и доставчика на
>    софтуер.
> 4. ...
> 5. ...
> 

За всичко това си напълно прав. Проблемът е, че въпреки това нещата
остават по старому. Стратегия за нещо такова е важна, за жалост тя рядко
може да се приложи ;-) Например - има подобна стратегия във
Великобритания, но там има реален контрол. Дори да използваме XML
възниква проблема кой ще определя DTD-то или схемата. На практика -
остават много проблеми. Абсолютно си прав, че XML е за предпочитане пред
двоичните затворени формати, стига в него да не са напляскани едни
хиперогромни бинарни елементи, които са например кодирани в base64 или
някаква друга подобна щуротия. Измислянето на коректен формат не е лесно
и никой не иска да ги плаща тия пари. Нещо повече - дори да го направиш
безплатно, след това те обвиняват, че си ги ограничил или някаква друга
подобна щуротия. Голямо преимущество при новите формати на ОупънОфис е,
че са публикувани, стандартизирани по OASIS, ще бъдат сертифицирани и по
ISO и се използват поне от ОупънОфис и кОфис. Доколкото знам - и Адоуб
смятат да правят импорт/експорт към тях. Подобно е положението и с
протокола Джабър, който е публикуван като РФЦ или пък контейнерния
формат Ог. Добре ще е да има стратегия, но конкретните проблеми ще бъдат
при прилагането й. Ако изготвим стратегия - какво ще я правим? Тя си
остава наша стратегия, не на държавата. Като правило - в държавните
стратегии пишат глупости. Реално бихме могли да влияем върху
стратегиите, като участваме в групи, комисии и прочие дивотии, което е
най-омразно за всеки от нас. Примерно - аз се мъчих, ли мъчих да убедя
едни хора от администрацията да ползват твоята проверка за правопис и
сричкопренасяне, но всичко отиде по дяволите, защото фирмата, която ще
прави имплементацията си има собствена програма за проверка на
правописа. Имаш ли конкретно предложение за стратегия, която да не
остане просто добре обмислен план от маргинали (макар и умни), докато
керванът си върви? Какъв е опитът в Германия?


ал_шопов