Far, off, away & beyond ∀ topic: Re: [Dict] Помощ за "специалистите", които се гаврят

Alexander Shopov ash at contact.bg
Sat Sep 9 15:19:04 EEST 2006


Следващите излияния-излагания не бива да се приемат без чувство за 
хумор. Добре е въобще да не ги приемате. Личният ни съвет е направо като 
видите писмото, да извадите екрана на компютъра от рамката, да го 
скъсате, намачкате и хвърлите в кошчето за боклук.

Освен това, ако отговаряте — не се обяснявайте какво сте искали да 
кажете предния път. Просто не се обяснявайте.

Знам ли и аз защо пиша? Може би защото тази седмица имах и две ерекции 
или защото от сряда насам ми се събират поне 21 часа на чалга 
концерт[1], който продължава и в момента, и довечера, и утре, и въобще 
до 2 часа всяка вечер до нощта неделя срещу понеделник включително аз 
съм бурята в сърцето ѝ.[2]

   Тъй рече Явор:
 > Забележката ми беше за това, че не бива мнението на такива хора да
 > бъде считано за меродавно, тоест, да не бъде подлагано на никакво
 > съмнение.  Понякога са прави, понякога не са.

   А ние му отвърнахме така:
Необходимостта да защитаваш мнението си пред всеки, който го оспорва, 
независимо колко е сведущ в областта, води до отчуждението и изгонването 
на част от специалистите в Уикипедия, защото се превръща в килийно 
училище. Точна предварителна рецепта за оправянето на работите май няма. 
Ще трябва да се пробва, пък дупе и нерви да са им яки на участниците.

   Тъй рече Калоян отговаряйки на Явор:
 >>    Понякога ти идва да завреш мотовилка в дупето на дипломирания
...
 > Защо трябва да се проявява подобно ожесточение?

   Тъй се изпляскахме ние:
Защо и двамата приемате, че на този, който му извършват подобна 
интервенция му е неприятно? Вкусовете на хората в тази 
анално-весикоуринарна[3] област са потресаващо различни[4]. Може да се 
окаже, че вместо да предотвратите повторно изказване на специалиста, 
даже го насърчавате. Пък и фреонът разрушава озоновия (О₃) слой.

   Тъй рече Калоян:
 > Изразяването на горещо желание за подобни издевателства е обида срещу
 > човечеството.

   Тъй се учудихме ние:
Изразяването или имането на подобни желания? Не беше ли говоренето за 
проблема половината от решаването му? И да перифразирам Ерих Фром[5]: 
желанието за подобни действие към само определен човек и пренебрегването 
на всички останали не е ли липса на омраза, а симбиотично привързване 
или разширено неудовлетворение? Не трябва ли мотовилката с фреона да не 
е ограничена само към определени субекти?[6]

   Тъй рече Явор:
 > Останал съм с впечатлението, че хората се стремят към образование,
 > дипломи и титли заради социален статус и евентуално по-добре платена
 > работа, а не заради самите знания.

   Тъй парирахме ние:
Не е ли задача на знанията да служат? Пък отвъд няма да занесеш нито 
по-добрата заплата, нито социалния статус, нито придобитите знания.

   Тъй рече Владимир Георгиев:
 > Надявам се, че с това изчистваме моментното напрежение  :)

   Тъй додахме ние:
Напрежението = тока × съпротивлението. За да го занулим — или не трябва 
да има съпротивление, или не трябва да протича нищо — ни мисъл, ни 
тоалетното казанче.

ал_мерудиев[7]

П.С. Номерът с пунктуацията явно и очебийно не ни действа.

[1] И все пак — по-добре Анелия, а не група Сигнал. А ако някой запита 
„Защо?“ ще му отговорим: „Разбирамe какво искаш да кажеш, но го казваш 
неправилно. Не «Защо?», а «За кого?» и отговорът е: «За нас!»“

[2] Има празник на квартала тип селски събор. Цър-пър кебапчета и чалга 
сцена до 2 през нощта. Всъщност се разплаквам към 11 часа преди обед, 
когато има забавления за децата, правят им игри, пускат им караоки и те 
пеят: „Води ме в някоя квартална кръчма...“. На DJ Дамян (който учудващо 
в Google е зад Дамян Дамянов при търсенето на „Дамян“), текста:
„Еби си майката пача,/ще пия чак до сутринта,/живота си е мой до тука.
  Ако искаш си върви,/децата също си вземи,/събирай куфарите./Чyпка!!!“
и припяващите мощно юноши си смуквам порения Валидол.

[3] vesica urinaria: пикочен мехур на латински.

[4] И когато казвамe потресаващо — по Интернет смe виждали неща, които 
още ни държат потресени, нали така старо? Но това е друга приказка и ще 
бъде разказана друг път.

[5] Е, наложи ни се да питаме познати за името на оня философ дето и 
т.н. Иначе го бяхме забравили.

[6] От друга страна — винаги ни е било чудно съвместяването на любовта 
към човечеството с любовта към бюрокрацията. Мислим, че решението на 
проблема е очевидно — бюрокрацията не е част от човечеството.

[7] Ако ние сме мерудията…, но на седмата бележка под линия като видяхме 
всичко, което съм натворили, нацапали и наисали си починахме от всички тях.


More information about the Dict mailing list