На 20.06.2003 г. в Център "Пловдив" на ул."Кр. Пастухов" 18 се проведе
Конференция на тема: "Пловдив отново пръв - Електронна община със софтуер с отворен код. Социални, обществени и икономически ползи от употребата на свободен софтуер за електронно правителство и електронна община".
Събитието се реализира със съдействието на Сдружение "Свободен софтуер" и представители на OpenIntegra, UNIX Solutions, банка Хеброс, БАН, БГ Проект, Биотроника.
Сред поканените да уважат първото по рода си събитие за страната бяха представители на общинската и областната администрация, Далекосъобщения - Пловдив, Електроразпределение - Пловдив, Топлофикация - Пловдив, Водоснабдяване и канализация - Пловдив, сдружения и професионални организации на пловдивския бизнес и браншовите организации, Висши учебни заведения от Пловдив, IT-фирми, както и голям брой журналисти. С оглед значимостта на събитието, организаторите бяха предвидили време за демонстрации на реално-приложими примери за електронна община и свободни дискусии. Конференцията за електронна община със софтуер с отворен код събра много привърженици на идеята.
Бяха разисквани следните теми:
- Софтуер с отворен код - технологична и социална свобода. Обществени ползи. Стимулиране на родната икономика. Демистификация на понятието e-Government (лектори: Йовко Ламбрев и Стоян Мишинев)
- Българският свободен проект: БГ Дебиан (лектор: Димитър Кавлаков)
- Приложение на свободния софтуер и софтуера с отворен код в обществения сектор. Електронни общини в Европа. Препоръки на Европейската комисия. Примери от страни от ЕС (лектор: Йовко Ламбрев)
- Сигурност на свободния софтуер. Защо се предпочита за електронно правителство (лектор: Георги Чорбаджийски)
- Демонстрации на съвместимост между MS Office формати и OpenOffice (лектор: Владимир Герджиков).
Сдружение "Свободен софтуер" е независима организация, която има за цел да популяризира използването на свободен софтуер и също така да спомага за запознаване на обществото с етичните и технически въпроси, свързани със свободата при използване на софтуер. Сдружението е известно с широката си подкрепа на проекти, свързани с използване на свободен софтуер в държавната и общинска администрации.
Първата тема, разгледана на конференцията бе "Софтуер с отворен код - технологична и социална свобода. Обществени ползи. Стимулиране на родната икономика. Демистификация на понятието e-Government", разгледана от Йовко Ламбрев и Стоян Мишинев.
Отношение по темата Електронна община със софтуер с отворен код взе Стоян Аврамов - гост на конференцията, представител на Telesys и ИКИ-БАН. Преди време, в началото на 90-те години, като представител на Цифрови системи, когато все още Интернет не е бил така масово разпространен, е предложил интернет-достъп на Общината. Посещавайки уеб-страници на различни общини по света, видял, че там всичко е прозрачно и всеки гражданин, който се интересува, може да види и да направи справка за приходите, разходите и изразходваните средства от Общината, както и заплатата на кмета и служителите. Предложил е достъп до Интернет, както и разработването на подобна страница и за Община Пловдив, но идеята му тогава не предизвиква никакъв интерес. Стига до извода, че Общината не иска публичност! Друго, изразено от него мнение е, че в България трябва да остават пари за разработка на проекти.
Въпреки всичко в България има едно българско решение - това е Българският свободен проект "БГ Дебиян", представен от Димитър Кавлаков, който от няколко години разработва решения, базирани на свободен софтуер, насочени основно към малкия бизнес.
Дебиян е изцяло некомерсиален проект, т.е. проект, зад който не стои фирма. "БГ Дебиян" е механизъм, чрез който много лесно и бързо се създава практическо решение за всеки един случай. В рамките на проекта се полагат много усилия програмите, които са избрани, да се пригодят към необходимостите на българския пазар, т.е. да се осигурят преводи, там, където е необходимо, да се правят корекции в програми, помагащи да бъдат по-лесно използвани от потребителите. В момента проекта "БГ Дебиян" е в стадий, в който вече е давал няколко варианта на работещи инсталации, същевременно самият механизъм, който стои зад него, все още е в стадий на разработване. "БГ Дебиян" е дистрибуция, която дава изключително стабилна поддръжка на клиентите си; осигурява стабилна работа на пакетите; предлага голямо разнообразие от избор на програми - нещо, което я прави перфектна платформа за създаване на конкретни решения.
Примери от страни от Европейския съюз, използващи свободен софтуер и софтуер с отворен код в обществения сектор представиха Йовко Ламбрев и Стоян Мишинев.
Много от разработчиците на свободен софтуер в света са концентрирани във Франция, а държавната политика на страната е изключително отворена към използване на решения, базирани на софтуер с отворен код. Комбинацията от двете неща превръща Франция в лидер в Европа в това отношение. Електронната правителствена агенция силно поддържа използването на отворен софтуер във френския обществен сектор. Същата е ситуацията в Германия – изключително силна държавна политика, изключително много разработчици. Федералното министерство на икономиката и технологиите редовно публикува информационни брошури, които целят да образоват и стимулират малкия и среден бизнес да използва отворен софтуер. Основни проекти на софтуер с отворен код за електронния подпис и криптографски софтуер също се финансират от германското правителство. Испания не е от най-богатите страни в ЕС и съответно нейните аргументи са, че това е решение, което спестява пари. В страната има изключително силна позиция на свободен софтуер в системата на обучението и образованието. Във Великобритания националната здравна система е основният потребител и поддръжник на решенията с отворен код. Белгия – малка държава, доста разработчици, не особено силна държавна политика в това отношение, но въпреки това изчислителният център на Брюксел използва свободен софтуер, редовно публикува опита си в свои информационни брошури. В Австрия, подобно на България, няма почти никакъв интерес на държавно ниво.
Георги Чорбаджийски се занимава от 6 години с Linux и свободен софтуер. Той е един от авторите на портала www.top.bg, съдружник е в UNIX Solutions Ltd - фирма, занимаваща се с решения, базирани на отворен код.
В лекцията си "Сигурност на свободния софтуер" той изясни защо сигурността е важна, какви уникални предимства може да предложи софтуерът с отворен код и защо затвореният модел не работи, когато се търси сигурност. Г-н Чорбаджийски започна лекцията си с цитат от Брайън Валънтайн - вицепрезидент на Microsoft за разработката на Windows: "Не съм горд със себе си. Нашите продукти никога не са били замислени като сигурни продукти. Ние не правим всичко, което можем за нашите потребители." По-нататък лекторът засегна темите за доверието, възможностите за проверка на механизмите на действие на софтуера, невъзможността за оставяне на задни вратички и случаите, когато производителят на софтуер откаже или няма възможност да поддържа ползвания от нас софтуер. Бяха приведени примери, в които моделът на софтуера с отворен код е спомогнал за подобряване на сигурността в дадена организация и такива, които показват някои от ефектите на ползването на затворен софтуер. Сигурността не е програма, която се инсталира на компютър. Това е процес. Пътища за постигане на една сигурна компютърна система - сигурността се постига чрез познаване начините на работа на системата, която се използва. Какво по-голямо знание от това да се разполага с изходния код на системата, възможността да се промени, така че да отговаря на конкретните цели. При затворен код тезата е, че когато е затворено и скрито, никой няма да разбере как работи и съответно няма да намери пропуските /грешките/ в самия код. Затвореният код не води до сигурност, той води до чувство за сигурност. Всеки, който се занимава с криптография, знае една фраза: "Сигурността на един алгоритъм не зависи от неговата секретност. Колкото по-отворен и по-тестван е в публичното пространство, толкова по-добре."
Тъй като се засегна темата за e-Government и е-Община, резонен е въпросът защо данните на гражданите да бъдат поставяни в една затворена система, която не може да бъде проверена за грешки?!
Кольо Колев представи няколко приложения на софтуера с отворен код в публичната администрация и бизнеса. Г-н Колев работи в момента за Метро кеш енд кери България ЕООД, като SAP R/3 Administrator, MGI Gmb. - Business & local systems, където се занимава в областта на локалния софтуер и Biotronica Ltd. - информационни технологии - фирма, създаваща софтуер, който спокойно може да бъде изтеглен от Интернет и да бъде модифициран според конкретните нужди.
Всички проекти в България се обвързват с някаква конкретна платформа. Общите характеристики на типичните информационни системи в България са MS Windows - платформа със затворен код, труден за модифициране, тотална зависимост от волята на доставчика да промени нещо и в резултат - много високи крайни разходи. Пример за алтернативни продукти и технологии - Linux, FreeBSD, MySQL, PostgreSQL, SAP DB, Firebird, SAMBA, OpenLDAP, Apache, OpenOffice.org - комерсиален или свободен софтуер, отворен код, хетерогенност, лесна модификация, пълен контрол, ниска цена.
Кольо Колев направи и сравнение между Windows и Linux базирана платформа за такава информационна система. Сравни колко би струвало това при реализирането на проекта върху Windows платформа и колко би струвало при максимално тежки условия върху Linux базирана платформа. Това води до общо спестяване от около 42% и то само за една система. При повече от две внедрявания на подобни системи разходите значително намаляват, тъй като отпада перото за софтуер. Изводите, които могат да се направят са, че разходите за обучение и поддръжка са по-ниски при Linux базираните информационни системи, спрямо Windows базираните такива, като в разходите за поддръжка са включени разходите за заплати на ИТ-специалистите. Всички тези разходи са с много малко относително тегло спрямо общите разходи за ИС. Внедряването на Linux /open source/ базирана ИС спестява поне 35% от общите разходи за период от 48 месеца. Основни причини, възпрепятстващи въвеждането на Linux базирани ИС според лектора са: наложени от заинтересовани субекти митове за Linux базираните технологии, субективни мнения; недостатъчна информираност или компетентност от страна на ИТ-специалистите, страх от новите технологии, т.е. има една инертност, която много трудно психологически може да бъде променена, съществува и страх от загуба на работното място на съответните ИТ-специалисти, тъй като в България фирмите не инвестират в обучение на специалисти. И на последно място - тенденциозно или некомпетентно формулирана тръжна документация по ЗОП.
Накрая г-н Колев представи примери за бизнес-приложения, работещи под Linux. SAP R/3 - в България големи фирми, като НЕК, Метро, министерството на финансите и др. използват SAP. Това е мултифункционален ERP софтуер, лидер на пазара. SAP по принцип е Unix приложение, работи върху Unix и няма никакви изисквания към работната станция. Linux също може да бъде използван, но по необясними причини по принцип се използва платформата Windows, макар че това коства много като ресурс. Втори пример за бизнес-приложение, работещо пред под Linux, е BIONA - бизнес-софтуер с общо предназначение, който автоматизира работата на малките фирми. BIONA-mini е касов модул, който може да се свали от Интернет.
Изцяло кирилизирано решение за съвместимост между OpenOffice приложения и Microsoft Office представи Владимир Герджиков. Владимир Герджиков се занимава от 1997-ма година със свободен софтуер, превежда и участва в превод на различни документи и програми, най-важни от които са OpenOffice, KDE и OpenTRS, автор и координатор на проекта FLOSS-BG.
Целта на демонстрацията беше да се покаже, че решенията, базирани на пакета OpenOffice са напълно съвместими със съответните си аналози в комерсиалния продукт Microsoft Office. Г-н Герджиков създаде файлове с Microsoft Office, Excel и PowerPoint, същите бяха прочетени съответно с OpenOffice Writer, Calc и Impress, след това бе променено съдържанието на тези файлове и бяха отново записани и прочетени в съответните приложения на Microsoft Office. Освен обратната съвместимост бе показана и безпроблемната употреба на кирилизирани шрифтове в приложенията с отворен и свободен код.
Конференцията даде основание за оптимизъм сред привържениците на свободния софтуер у нас. Йовко Ламбрев, като член на Управителния съвет на Сдружение "Свободен софтуер", сподели надеждата си да се предизвика интерес и да се провокират последващи консултации. Дори частичен проект за Електронна община в Пловдив ще е огромна стъпка! - смятат специалистите.
